За историята на село Копаница (снимки)

Преди половин година екипът ни се запозна с двама младежи Мартин и Денислав, които явно много си тачат родното място. Те са създателите на интернет сайта на едно прекрасно Радомирско село. Сайта е богат на снимки, клипове и информация. Ето и кратка история на селото описана в сайта на Копаница:

Според археологическите данни районът на село Копаница е обитаван още от праисторическо време. В м. Чардака и в нивите западно от читалището са открити фрагменти от праисторическа керамика. В Чардака през късната античност, на същото място е съществувало друго селище обхващащо около 20 дка. В м. Паровица на площ от около 150-200 дка се намират археологически материали от голямо антично селище, което е просъществувало и през късната античност. При изкопни работи са намирани стени от ломен камък с хоросанова спойка, както и много керамика и монети. През 1983 г. в източната част на селището е открит гроб, изграден от извити тегули. В този район са намирани и отделни фрагменти от средновековна керамика, което предполага съществуването и на средновековно селище. На билото в м. Корията през късната античност и ранното средновековие е имало крепост. Тук са изваждани долиуми, тухли и бронзови монети1. Последните останки от крепостта са използвани за строежа на къщите от махала Чифлика2.

Първото известно засега споменаване на Копаница е в подробния тимарски регистър от 1572 г.3 В същия този регистър е спомената и мезра Черник, откъдето вероятно произлиза името на м. Църнел4. Но само 4 години по-късно, в регистъра на джелепкешаните от 1576 г., Копаница не присъства. Г. Ковачев обяснява този факт с липсата на достатъчно заможни хора, които да участват в системата на държавни доставки или вероятно са разорени преди съставянето на списъка. Селото е упоменато също така и в регистъра за събиране на джизие от зеваид-войнугани (войнуци в резерв) от 1626/7 г., където плаща данък в размер на 3 ханета.5 Историята на селото през периода средата на ХVІІ - ХІХ в., би могла да се проследи изключително трудно и с много бели петна. Това се дължи най-вече на липсата на подробни османотурски регистри, които след ср. на ХVІІ в. се превръщат в една административна отживелица, тъй като в новите времеви условия е трудно да се поддържат. Има много причини за това, но най-важните са непрекъснатият прираст на населението и различните промени, предизвикани от упадъкът на Османската империя, както във вътрешнополитическо, така и във външнополитическо отношение.6 Тази липса до известна степен може да се компенсира с нарастването на домашни извори от началото на ХІХ в. Такъв пример са съставяните по заръка на Екзархията и митрополита описи за енориите.7

За по-новата история на селото, сведения могат да се черпят и от записки на местни хора (например Станимир Гоцев) и от родовата памет, но те трябва да се анализират изключително критично, тъй като не са в състояние да дадат надеждна и обективна информация поради силното смесване на факти с легенди и митове. Изключително полезна може да бъде и информацията от местното краезнание, както от по-старо, така и от по-ново време.

След Освобождението, първоначално България е разделена на 5 губернии и 29 окръжия. Копаница влиза в Радомирско окръжие. През 1880 г. е проведена първата административна реформа, която премахва губерниите и разделя страната на окръзи, околии и общини. Копаница става център на община в състава на Радомирска околия, Кюстендилски окръг, в която влизат още Косача, Костуринци, Лесковец, Планиница и Радибош. Това административно деление съществува до 1910 г., когато Копаница е присъединена към община Батановци.8
През 1885 г. в Копаница е открито училище. Първият учител е Иван Димитров Ибов от с. Радибош. След него учителства Витан Кръстев от Илковия род. За 2 години преподава и Гоце Илиев.9

През 1909 г. е построена църквата „Св. Иван Рилски". С. Мильов описва нещата по следния начин: „През 1905 г. енорийският свещеник /в Радибош - б. Д. Й./ Михаил Пейчев се пенсионира и на негово място е ръкоположен Михаил Манчев родом от с. Пчелинци... С младите и по-будни селяни младият свещеник създава Взаимно-спомагателна каса. Тя е една от първите в Радомирска околия. Това не се харесва на лихварите, почват разни интриги срещу свещеника и той напуска Радибош и премества енорията в с. Копаница. В Копаница селяните построяват нова църква и къща за свещеника."10
През 1920 г. е построена сградата на училището в Копаница, до църквата.
През 1928 г. е основано читалището в Копаница.
През 1939-40 учебна година е открита прогимназия в Копаница.
През 1947-48 г. се извършва електрификация на селото. Хората с доброволен труд поставят стълбове от дъбови дървета. Ученици от Техникума по електротехника в Радомир идват, за да прокарат инсталации по домовете.
През 1948 г. се образува ТКЗС.
През 1950 г. по инициатива на Анто Симеонов и Евлоги Цветков и с подкрепата на цялото население на Копаница е построена жп спирката.11
През 1957 г. се извършва планиране на селото и през следващата година започва раздаване на парцелите.
На VІІІ конгрес на БКП през 1962 г. няколко хиляди села са обявени за безперспективни, в това число и Копаница. Това сериозно забавя развитието на селото.
През 1977 г. завършва строителството на новата читалищна сграда.

Автор: Денислав Йорданов

1.Д. Митова-Джовона „Археологическите паметници в Пернишки окръг", 1983, с. 100
2.С. Мильов, Р. Иванов, „Шетба из Пернишко", 2006, с. 138
3.Г. Кр. Ковачев, „Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденстата епоха (ІV - ХІХ в.)", 2007, с. 193
4.Пак там, с. 194
5.Пак там, с. 190
6.Пак там, с. 243
7.Пак там, с. 244
8.В. Райчева, „Летопис на град Радомир и градско-общинските управи", 2005, с. 23/46
9.Записки на Станимир Гоцев
10.Ст. Игов, С. Мильов, „Радибошки страници", 2006, с. 98
11.Записки на Станимир Гоцев

Източник: http://kopanica.awardspace.info