История и политика, основана на компрометирани източници

Разглеждах сайта на община Радомир и съвсем случайно попаднах на една от занемарените секции - форумът на общината. Има и много други секции, където би трябвало да има обществено достъпни факти, текстове на документи и друга информация, но уви. Много е интересен форума, защото хората са си писали значими и важни за населението проблеми, факти и мнения, но явно наистина няма модератор. Попаднах на интересно писание и реших да г публикувам и си мисля, дали пък не е на нашия читател Георги, но може и да не е. Ето и текста:

Достатъчно е да погледнем какво казва Иво Петров - областен ръководител на ГЕРБ: 
"Ние всеки ден трябва да четем „Време разделно”, а не да гледаме сутрешните блокове по националните телевизии, където ни промиват мозъка. Опорочаваме нашето българско мислене, за да допуснем с някакви си 50 лева ДПС отново да влезне в управлението на страната" 
http.://zapernik.com/dps-pernik/19114/

Както е известно, книгата "Време разделно" е написана от академик Антон Дончев въз основа на един напълно опорочен летописен разказ, съчинен от баснословния поп Методи Драгинов. Филмирана е по политическа целесъобразност. Това съвсем добре говори как Дончев е станал академик. Все не ми остава време да видя как е разкрасил и изкривил историята на Кракра. Вероятно не е останал по-назад от съчиненията по картинка на Петър Кузманов и Димитър Овчаров. Но нека погледнем тяхната, вече покойна, посестрима по перо, акад. Вера Мутафчиева, която също дължи издигането си на романтична популяризация и спекулация с минали събития, а не толкова на способностите й като османист и наследената от баща й ерудиция и завладяваща изразност. Мутафчиева, както се казва в статията за Методий Драгинов от Уикипедия, подкрепила някога автентичността на неговия разказ, известен само по книгата на Стефан Захариев и смятан за един от чудовищните фалшификати на историята. Друг титулован историк, известен повече със своето дълголетие и склонността си да манипулира историческите извори в услуга на пропагандната машина, отколкото с подготвеността си да ги тълкува правилно, проф. Петър Петров споделя мнението на Мутафчиева. 

Това е достатъчен пример, за да кажем: Каквито историците, такива и политиците; "хубав народ, търпелив народ" - произвежда си ги, заслужава си ги; народ, на когото все друг му е виновен; народ трудолюбив и гостоприемен повече на думи, отколкото на дела; народ, който отдавна предпочита да тегли хомота си, но не и да предприема новаторски начинания; който си търси леснинката и оправданието, а не най-верния път към напредъка и самоусъвършенстването си! 

Преди време се сблъсках с друг най-нещастно изфабрикуван от Захариев извор за цар Смилец, дължащ се на непрофесионалното тълкуване на сведения от гръцкия историк Георги Пахимер. За около 150 години от публикацията на Захариев неговите неистини и полуистини са се превърнали в страхотен опиум за народа и срам за академичните среди. Какво да се прави? Многобройни са примерите за това как лъжата по давност или по причина честото й повтаряне се е превърнала в истина за незапознатите с чуждата злонамереност и професионална неетичност хора. 

Подобни "истини" могат да се дължат и на добронамереност. Ще дам още един образец - Анани Ананиев и творбата му "Луда Яна. По легенди и предания за гибелта на България", отпечатана на страниците на вестник "За Радомир" в няколко поредни броя от февруари и март 2008 г. Аз не се съмнявам в негавата добронамереност, но тя не води към нищо добро. Този автор излъчва писателска дарба и родолюбие. Това е неотречимо, както е неотречима и вредата от илюзията, която подобен род творци насаждат у доверчивите читатели и която е плод на анахронични, несъществуващи легенди или на прясносъчинени "автентични" предания. За Симеон Мильов може да се каже същото, когато се отнася безкритично към легендите и се опитва не толкова да изясни произхода им, колкото да запълни белите петна от историческата ни памет с подобни съмнителни сведения. 

Разбира се, всички допускаме грешки, хора сме все пак, но нека ги признаваме и поправяме без излишни драми. Няколко думи, изречени неуместно днес, могат да причинят сериозна вреда утре или в течение на десетилетия. Позволявам си да повторя мисълта на един древен човек, който казвал, че често се разкайвал, след като е говорил, и никога, след като е мълчал. Но... 

Все пак някои неща не могат да бъдат премълчани, защото истината изисква друго. Истината, доколкото тя е недостижима и сложна за разбиране понякога, а друг път има съвсем просто обяснение, изисква да пожертваме собственото си спокойствие. Това се отнася до всяко начинание, което може да подобри и промени настоящото състояние на нещата, които ни дразнят. Саможертвата, която днес предизвиква насмешка, ще бъде удостоена подобаващо утре. Но за да има резултат от нея, тя трябва да не остава единична, незнайна, неразпознаваема и изолирана от чуждата, както често се случва. Иначе тя ще бъде поредната добронамереност. 

Завършвам с един призив: хора, общувайте свободно и непресторено; сдружавайте се не само с цел политико-стопанска изгода и излизане по чаршията; изповядвайте открито вярата и интересите си; оповестете вашия символ верую и очертайте пределите на вашата жертвоготовност!