Относно: Представяне предизборната платформа на кандидата за Кмет на Община Радомир Пламен Алексиев и листата с кандидати за Общински съветници на ПП ГЕРБ (Радомир, 01.10.2011г., 17:00ч., салона на Читалище "Напредък").
Някои от изказалите се тръгват с голяма кошница и малко възможности. Мълчащите зад тях вече са си оплели кошницата. Областният управител хвърчи из облаците, като вярва, че „големите” резултати на ГЕРБ в Радомир от изборите 2009 г. ще се повторят. Пишещият тези редове прояви логично недоверие и известно неуважение, решавайки да изслуша седнал химна на ГЕРБ, а преди това – да откаже байраче и листовки, само за да предизвика възклицание у симпатичната раздавачка: „Ама защо”. После се оказа, че въпросната песен бе кажи-речи единствената издържана, цялостна по своя смисъл и ефект тирада. Произнесеното от П. Алексиев на запис и на живо по-скоро отблъскваше, отколкото привличаше електорална маса. Със сигурност отблъснатите ще са повече, ако разберат, че в архивите на интернет все още се намират податки за един от провалите му, каквито уж не е имал. Един, ама точно на предишните местни избори, на които е бил лице на друга сила (коалиция ГРАЖДАНИ СРЕЩУ ПАРТИЙНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ:"НОВОТО ВРЕМЕ"+ "ДВИЖЕНИЕ "ГЕРГЬОВДЕН"). Изобщо - на какво може да разчита той и хората зад и до него, освен на приближаващ се повторен провал, пробутвайки толкова нестройни речи, изпълнени с мистика и абстракции, уж за да не отнема време на слушателите си.
Жалко! – ако това е най-доброто, което може да извади ГЕРБ и което може да представлява общината. Това показва, че Радомир е стигнал до самото дъно и копае все по-надълбоко. Ако разумният и безкомпромисен избирател се докосне само до организацията на днешната сбирка, ще си помисли много сериозно преди да довери организацията на общината в такива ръце. Липсваше точност, подобаващо встъпление, задълбоченост и ненатрапващо се изложение. Всичко изглеждаше толкова вяло, затворено и сепаративно, макар в лозунга да става дума за градивно. Ако потенциалът на водещата по много социологически критерии партия и партийна организация на местно ниво е толкова малък, какво ли може да се очаква от останалите и струва ли си изобщо човек да ходи при тях, за да го агитират? Може и да си струва!
Понякога скромността и липсата на партийна хореография привлича по-успешно. В Радомир все още смесват представянето на платформа с литургия, оглашение и причастие, а под градивна критика разбират славословие, при липсата на което отговарят с мълчание и високомерие. Областният Петров приличаше повече на правоверен пастор, а паството като че само чакаше някой да го подкара да манифестира с факли и протегнати ръце, да се кълне и да целува флага на партията. Понеже днес бащицата й стигна само до Диканите, някои може би съжаляваха, че не са чули познатото: „Ела да те цунем!” Но заповядайте г. Б.! – „Елате ни вижте!” От местната боза и тукашните круши няма да отимате разстройство. Поглъщането им е много по-приятно и безвредно от слушането на словесни бози.
