165 г. от рождението на Христо Ботев

165 години от рождението на Ботев. Днес се навършват 165 години от рождението на един от най-великите български поети - революционерът Христо Ботев. Изключителният литературен гений на Ботев и безпрекословната му обич към родината го превръщат в една от най-светлите български исторически личности, завещала своя пример през вековете - че за таланта, смелостта и жертвоготовната целеустременост възрастта не е мерило, а времето не е заплаха. Защото Ботев е жив. "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
Честванията по случай рождението на великия поет и войвода Христо Ботев в неговия роден град Калофер ще продължат два дни. Това каза Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев” в Калофер, който е и организатор на честванията.
Те започнаха в 14.00 часа на 5 януари в лекционната зала на музея със среща-разговор под надслов „И Ботев ще е в моето сърце”. От 18.00 часа в салона на читалището се състоя концерт-събрание. Участие в него вземаха танцьорите от ансамбъл „Пирин”-Благоевград, а акад. Георги Марков произнесе тържествено слово, предаде Фокус.
На 6 януари в 11.00 часа ще започне митинг-поклонение пред паметните места, свързани с живота на великия калоферец. В двора на къщата-музей пред паметника на Ботевата майка, Иван Налбантов ще рецитира първото стихотворение на поета „Майце си”. Там се намира и първият бюст-паметник на революционера, поставен през 1930 години, който е първата стъпка към оформянето на Мемориалния комплекс „Христо Ботев”, поясни директорът на музея. След това венци и цветя ще бъдат поднесени и пред паметника на бащата на Ботев – Ботъо Петков. Ротата на 61-а Стрямска механизирана бригада-Карлово ще поднесе гирлянда на славата пред паметника на героя. Граждани и общественици ще поднесат венци и цветя в знак на почит към своя велик съгражданин.
В София кметът Йорданка Фандъкова ще поднесе цветя пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, съобщиха от пресцентъра на общината. Столичният кмет ще поднесе цветя в 12.00 ч. От 13.00 пред часа пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина ще започне тържествено честване, организирано от Столична община, Министерство на отбраната и Общонародна фондация „Христо Ботйов”.
В програмата са включени слово на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, изпълнения на вокална формация „Юлангело”, Хорова асоциация „Света София” и актрисата Джуни Александрова.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците - привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх "Камарата", между суровите склонове на Врачанския балкан.