Чернобил - Ужасяващи факти

Уродства, генни аномалии и редки болести поразяват населението от районите около атомната авария
• Жертвите страдат от умствени увреждания, раждат се без уши или с гениталии на главата
Различни видове малформации, редки болести, генни увреждания - това е ужасяващото "наследство" на аварията в Чернобил.
Руски специалисти се опитват да изследват пораженията, нанесени от радиацията върху човешкия организъм, но всички публикации на тази тема продължават да се филтрират дори и днес, 20 години след трагедията.

Жертвите
12-годишната Наташа Линчук страда от микроцефалия (черепът й не расте). 8-годишният Вадим Топол има тежко заболяване на венците и умствено увреждане. И двете деца живеят близо до украинското градче Припят, поело "лъвския пай" от радиоактивното замърсяване.
А момиченцето с огромната глава е поразено от хидроцефалия. Тази рядка генетична болест все по-често се среща в районите около Чернобил.
Бум на уродства
33-годишният Ардак Сторак страда от изключително рядка костна болест, която скъсява тялото му. Като дете той е бил свидетел на ядрен опит в родния му Казахстан, а няколко месеца по-късно гръмва Чернобилската АЕЦ. Тогава Ардак е бил 13-годишен. През следващите 20 години загубва 30 сантиметра от тялото си. Днес тежи само 34 килограма и неговите две деца, родени с множество увреждания, са предварително обречени.
Тя е на 6 години, но изглежда по-малка. Момиченцето от Аксютински район спира да расте преди три години. Баща му е роден в село Знаменка в Казахстан, където се намира бившата зона на съветските ядрени опити. Детето не е пряка жертва на Чернобил, но е развило същите симптоми. Руската администрация обаче продължава да мълчи.
Роден с множество генни увреждания, Андрей е една от първите жертви на ядрения взрив край Чернобил. Това белоруско бебе, дошло на бял свят с едно ухо, умира само на 4 месеца.
Галина е поразена от рак на щитовидната жлеза. Болестта е открита от специалист, който веднага я свързва с чернобилската авария. Тя е медицински уникум, защото я режат през няколко месеца, но младата жена упорито се е вкопчила в живота.
Генетично увредени сиамски близнаци продължават да се раждат в районите в близост до Чернобил, но официалните власти не дават пет пари. Тези случаи още са обвити в секретност, а на населението не се предлагат никакви ефикасни мерки. Специалистите са единодушни, че хората трябва да се евакуират, тъй като почвата, водите и животните също са поразени от радиацията.
Според френския учен Ролан Деборд, председател на Комисията за издирване на поверителна информация за радиактивността, цялата популация в радиус от 500 километра от драмата е необратимо поразена. Той твърди, че в Украйна и Беларус 20 години след аварията при новородените се наблюдава бум на различни видове рак, генни малформации и сърдечно-съдови заболявания. Такъв пагубен ефект не е бил наблюдаван от Хирошима насам, казва Деборд.
Французинът споделя, че се е нагледал на всевъзможни аномалии - бебе, чиито гениталии са били на главата, или сиамските близнаци от Беларус, влезли в Музея на ужасите.
В лабораторията към Комисията за издирване на поверителна информация за радиоактивността се правят изследвания на органични материали от поразените райони. Най-ценни са данните, предоставени от професор Бандаевски. Ролан Деборд обаче е автор и на една "еретична" хипотеза, която се отхвърля с възмущение от неговите руски колеги - че генофондът в тези области е силно увреден в резултат не само на Чернобил, но и на стреса, дължащ се на неблагоприятната икономическа ситуация, както и на сексуалните издевателства.
"Големият кратер" в Казахстан се е образувал постепенно с течение на времето. Сега вече е известно, че не става въпрос за природна аномалия, а за дълбока яма, издълбана от руските ядрени опити, които стартират през далечната 1949 г. За половин век бившият СССР е взривил 496 атомни бомби, което далеч надхвърля допустимия санитарен максимум. Ядрените отпадъци се натрупват в почвата, в полезните изкопаеми, в минералните извори и водните басейни. Така попадат в човешкия организъм и предизвикват генни увреждания и тежки заболявания.
Учените смятат, че тези зони ще се изчистят чак след 300 години. Което означава, че пораженията от "мирния атом" ще се наблюдават при още 4-5 поколения.

Скриването на фактите около чернобилската катастрофа вкара Съветския съюз в гроба

Вечерта на 26 април 1986 г. целият западен свят говореше за мащабната атомна катастрофа в Съветския съюз. Официална Москва обаче мълчеше по повод взрива на ядрения реактор в украинския Чернобил, разположен в непосредствена близост с Беларус. На следващия ден чуждестранните медии съобщиха, че радиоактивните облаци се движат на запад, север и юг. От съветското ръководство бяха поискани обяснения, но то мълчеше. На 29 април кратко съобщение от осем реда проби информационната блокада. Във вечерните новини се съобщаваше за авария и “незначително изтичане на радиоактивни вещества” от Чернобилската АЕЦ
Украинската журналистка Алля Ярошинска, която през февруари 1989 г. по време на първите свободни избори беше избрана за народен депутат на СССР, успя да хвърли светлина върху секретните протоколи на Политбюро на ЦК на КПСС, които отразяват решението на съветските ръководители по овладяване на ситуацията около Чернобил. От тези документи става ясно, че скриването на последствията от катастрофата е било задача номер едно. Още на 27 юни, съгласно вътрешната инструкция на Министерството на здравеопазването, всички сведения за самата авария, за резултатите от медицинските прегледи на пострадалите и за степента на радиоактивната зараза са били обявени за строго секретни и неподлежащи на разгласяване.
След изявленията на американския президент Роналд Рейгън, че благодарение на спътниците той има информация за Чернобил, съветското ръководство се решило да диференцира информационна си политика. Гражданите на СССР трябвало да разберат за Чернобил необходимия, от гледна точка на Москва, минимум, ръководството на “братските социалистически държави” – малко повече, а американците и някои други страни от Запада можели за получат подробна информация за аварията. Статията си за информационната политика на съветското ръководство Ярошинская по-късно озаглавява “Лъжа-86” и в нея се казва истината: една за господата и съвсем друга за робите.
Дните и годините, минали от момента на катастрофата, станаха ярък пример не само за пълната липса на гласност, но и на истинския цинизъм на съветската върхушка. За илюстрация могат да послужат вътрешните инструкции, многократно завишили пределната допустима доза на облъчване. Следствието от това беше, че много хора са били обявени за здрави, без да минат нужното медицинско изследване, а в заразените райони е започнало спешно връщане на евакуираните по-рано жители. Това се е случило и с констатирането на пределното допустимо ниво на радиоактивност в хранителните продукти, за да може заразеното мляко да “стане чисто”.
Чернобил ни освободи, смята беларуският интелигент и политик Генадий Грушевой. Връщайки се към Чернобил, Грушевой си спомня каква надежда е вселил в душите на съветските хора Горбачов, обявявайки началото на перестройката и гласността. Той обаче добре помни и отрезвяването след катастрофата, когато много области на Беларус, а също на Украйна и Русия са се озовали в зоната на действие на радиацията. Иначе погледнали хората и на Горбачов, който малко преди катастрофата говорел, че народът при всички случаи има право да научи истината. Необходими му били 19 дни, за да сведе до знанието на същия този народ разрешената информация за събитията в Чернобил, което пък накарало западните медии да започнат истинска кампания срещу “родината на трудещите се”. Това очевидно е било важна крачка по пътя на политическото превръщане на републиките от червената империя в самостоятелни субекти.
Едва през февруари 1989 г., малко преди първите всеобщи свободни избори блокадата от информацията за реалните последици от чернобилската авария беше свалена. На медиите им беше разрешено да публикуват първите карти на радиоактивните територии. Три години след катастрофата – тогава на заразните участъци от територията на Беларус още живееха повече от 2 млн. души – на демонстрация в Минск излязоха 30 хиляди човека, и то въпреки че властите направиха всичко възможно това да не стане. Свидетели и участници в ликвидацията на последствията от аварията, хора, живеещи близо до Чернобил, и облъчени жертви разказваха да събитията и вопиющия цинизъм на поведението на ръководството на партията. Участниците в демонстрацията създадоха “чернобилски трибунал” и решиха да се разправят със съветската власт.
За всички тези хора Горбачов умря като политик, вселяващ надежда. Много жители на СССР след катастрофата в Чернобил загубиха вяра в мъдростта, в добрата воля, във всемогъществото на партийните босове. Всички бяха потресени, когато се разбра, че в западните страни в първите дни след аварията властите са направили за защита на населението повече, отколкото съветските чиновници с тяхното пренебрежение към обикновения народ, макар те да са се намирали в зоните на непосредствена зараза. На собствен гръб мнозина почувстваха колко се боят регионалните власти за поемат каквато и да било отговорност лично - било от страх пред Москва или от неспособност да предприемат нещо самостоятелно.
Населението на Припят например - град, разположен на 2 километра от Чернобил - се е намирало в зоната на мощно облъчване 36 часа, преди да започне евакуацията.
Това отрезвяване и ярост станаха силата, която помогнаха за окончателния разпад на съветския строй. Несъмнено сред причините на разпадането на СССР е и печалният опит от войната в Афганистан, опитът за държавен преврат през август 1991 г., катастрофалното състояние на икономиката, което не на последно място се влоши в резултат на огромните загуби при отстраняване на последствията от аварията, а също и растящата нужда на републиките от самостоятелност.
Опитът на Москва да скрие последствията от катастрофата преобърна стремежа на Беларус и Украйна за независимост в друга посока. Оттогава борбата срещу замърсяването на околната среда вървеше ръка за ръка със стремежа за политическо равноправие и, в края на краищата, към национална независимост.
В Украйна по време на провеждането на конгрес за защита на околната среда през 1989 г. прозвучаха призиви за създаване на демократично движение. Това не беше случайност, доколкото узнаването на истината за престъпленията, свързани с околната среда и имащи огромни последствия за здравето на хората, да не говорим за обнародването на тази информация, се смяташе в тоталитарен СССР за особено тежко политическо престъпление.
Чернобил във всичките му проявления стана въплъщение или символ на продължаващото дълги години подтискане на нацията.
Комунистите, които сега трябваше да се борят за “истински” избиратели, бяха принудени да се откажат от угодничество в отношенията си с Москва. Те се пописаха под предложената през лятото на 1990 г. от народните фронтове “Декларация за независимост”. Вследствие на това някои територии в Беларус и Украйна бяха обявени за зони на отчуждението. Наложеният мораториум за строителство на АЕЦ, по-твърдите норми на допустимите равнища на радиоактивно облъчване – тези мерки също дистанцираха републиките от центъра.
Москва се опита да спаси системата, построена върху лъжи и полуистини и робско подчинение на Кремъл, като обвини за аварията ръководството на Чернобилската АЕЦ. Чернобил стъпка по стъпка оголи цялата истина за системата и буквално вкара Съветския съюз в гроба.

Другите аварии

Ядреният инцидент в Чернобил не е нито първият, нито последният !
Годината е 1954. В руската преса се появява кратка информация за първия случай на електричество, произведено от атомна енергия.
В публикациите обаче не пише къде се е случило това. Към този момент мястото има само пощенски код - толкова е тайно. Всъщност град Обнинск, на сто километра южно от Москва, където се намира първата атомна електроцентрала в света, се появява на картата чак през 1958 г.
Днес 440 ядрени реактора произвеждат електричество в 31 страни. Но още от строежа на първите експериментални реактори през 40-те години на миналия век, страхът от авария винаги е съпровождал развитието на атомната енергетика.
Авариите в бившия СССР
Ядреният инцидент в Чернобил е с най-тежки здравни последствия. Инцидентът с най-тежки екологични последствия се е случил през 1957 г. в Урал, близо до град Кищим. В ядрения център на Съветския съюз „Челябинск-40“, създаден с военни цели, поради лошо охлаждане експлодира подземна стоманена цистерна, която съдържа около сто тона радиоактивни отпадъци. В атмосферата, на височина един километър е изхвърлено огромно количество радионуклиди. В резултат е замърсен район с дължина около 300 километра и обща площ 23 хиляди квадратни километра. Това е така наречената източноуралска радиоактивна следа. Този инцидент е пазен в тайна няколко десетилетия. За него западният свят разбира съвсем случайно - когато през ноември 1976 г. съветският учен Жорес Медведев пише статия за британското списание New Scientist и между другото, споменава за случая.
Отново в района на Урал става друга катастрофа. Предприятието за производство на оръжеен плутоний „Маяк“ изхвърля течните си радиоактивни отпадъци в река Теча за периода 1949 - 1956. Теча е силно замърсена, въздухът в близките селища - също. На няколкостотин души е поставена диагноза хронична лъчева болест.
Аварията от 1986 не е първата за чернобилската АЕЦ. През септември 1982 г. е разрушен централният горивен блок на първи блок на централата. Изхвърля се радиоактивност в промишлената зона и град Припят. Ликвидиращите последствията са преоблъчени.
Има и още. В продължение на 15 години, в периода 1964 - 1979 г., нееднократно са били разрушавани горивни блокове на активната зона на първия блок на белоярската АЕЦ. Това е съпровождано с преоблъчване на персонала. Вторият блок на същата електроцентрала изгаря в края на 1978 г. Силно облъчени са осем души. През 1974 г. вследствие на авария в ленинградската АЕЦ загиват трима души. Година по-късно от същата централа във външната среда е изхвърлено голямо количество радионуклиди. През 1985 г. пък се получава авария на първи блок на балаковската АЕЦ. Откъсва се предпазен клапан и тристаградусова пара влиза в помещение, в което работят хора. Загиват 14 души.
И останалите аварии
Разбира се, аварии, съпроводени с облъчване на хора, се случват и извън бившия Съветски съюз. На 12 декември 1952 г. в експерименталния ядрен реактор в Чалк Ривър, Канада, се стига до частично разтопяване на активната зона на реактора. Това е първият известен инцидент с ядрен реактор. На 7 октомври 1957 г. възниква пожар на територията на реактора, използван за военни цели в Уиндскейл, Великобритания. В атмосферата са изхвърлени радионуклиди като йод-131, цезий-137, полоний-210 и други. Замърсени са над 200 квадратни мили.
На 3 януари 1961 г. човешка грешка води до парен взрив в експерименталния реактор Айдахо Фолс в САЩ. Трима служители умират. Най-мащабната злополука за Щатите пък става на 28 март 1979 г. Стига се до прегряване и частичното разтопяване на активната зона на реактор АЕЦ „Остров Три Мили“, близо до Харисбург, Пенсилвания. Радиоактивни газове са изхвърлени в атмосферата.
През август 1979 г. близо 1000 души получават облъчване 6 пъти над нормата в резултат на изхвърляне на високообогатен уран около град Ървинг, Тенеси. На 8 март 1981 г. радиоактивна вода тече няколко часа от контейнер в атомната електроцентрала в Цуруга, Япония. Работниците, пратени да подсушат, са облъчени. На 30 януари 1982 г. е въведено извънредно положение на атомната електроцентрала близо до Онтарио, щата Ню Йорк. В резултат на авария в системата за охлаждане на реактора става изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На 4 януари 1986 един работник в завода за преработка на уран в Гор, Оклахома, умира, когато загрят и препълнен контейнер с ядрен материал се пръсва. Повече от 100 души са пратени в местни болници. През 1987 г. в град Гояна, Бразилия, е разкапсулиран източник на цезий-137. Хоспитализирани са 54 души. Четирима умират от остра лъчева болест. През 1999 г. в завод за производство на ядрено гориво в Токаймура, Япония, възниква неуправляема верижна реакция, тъй като работник в завода поставя в контейнер 8 пъти повече уран от допустимото. Облъчени са 49 работници, двама от тях загиват от остра лъчева болест. Населението в района е евакуирано.

29 септември 1957-ВЗРИВА В МАЯК

Чернобил май ще се окаже детска играчка сравнение с това

НАЙ-СТРОГО ПАЗЕНАТА ДЪРЖАВНА ТАЙНА
50 г. От първата ядрена катастрофата

На 29 септември 1957 г. в завода за атомно оръжие "Маяк", в Южен Урал (близо до границата с Казахстан), експлодира бетонен резервоар с 80 тона високорадиоактивна течност - отпадъци от съветското производство на ядрени оръжия. Последиците за затворения град Озьорск и околността са ужасяващи. Във въздуха изтичат с близо 750 млн. гигабекерела повече радиоактивни вещества, отколкото при аварията през 1986 година в реактор №4 в "Чернобил". За разлика от "Чернобил" обаче атомната катастрофа в "Маяк" не влиза в историята.
Това няма как да стане, тъй като инцидентът е пазен като държавна тайна повече от три десетилетия. Едва след края на студената война Москва признава за катастрофата, убила и опропастила здравето на стотици хиляди , руснаци. Един участък земя, дълъг 300 км и широк 40 км, продължава да е радиоактивно заразен. 50 години след инцидента няма статистика за броя на жертвите.
След като през август 1945 година американски самолети пускат атомни бомби над японските Хирошима и Нагасаки, съветският лидер Йосиф Сталин издава нареждането да се разработят съветски ядрени оръжия. Още същата година от земята изникват ядрената фабрика "Маяк" и тайният град Озьорск, на 1500 км източно от Москва.
Радиоактивна смес излита на 1-21им, в атмосферата
През 1957 година в един от подземните резервоари на "Маяк" се случва нещо непредвидено. Той съдържа течност - смес от силно радиоактивните изотопи стронций-90 и цезий-137. Тъй като при разпадането им се отделя топлина, резервоарът е трябвало постоянно да бъде охлаждан. В края на септември обаче една от помпите спира да работи, а системата за контрол не отчита повредата. Течността прегрява и предизвиква мощна експлозия. В радиус от няколко километра от взрива се счупват всички прозорци, а в офиса на директора на завода тежка метална каса пада напряко на стаята.
При инцидента се отделя радиация в рамките на 20 млн. кюри.
Съветската власт описва катастрофата на сух чиновнически език така:" Нарушение в системата на охлаждане вследствие на корозия и излизане от строя на средствата за контрол в един от резервоарите в хранилището на радиоактивни отпадъци с обем 300 куб. м предизвикало саморазпалването на складираните там 70-80 тона високорадиоактивни отпадъци. Изпарението на водата, изсушаването на остатъка и нагряването му до температура от 330-350 градуса предизвикват на 29 септември 1957 година в 16 часа местно време взрив на резервоара. Мощността на взрива се оценява на 70-100 тона тринитротолуол."
Сградата, в която става взривът, представлява бетонно съоръжение с отделни клетки за 20 подобни резервоара. Експлозията разрушава резервоара от неръждаема стомана, който се намира в бетонна клетка на дълбочина 8,2 метра. Радиоактивните вещества са изстреляни на 1-2 км във въздуха и образуват радиоактивен облак. Югозападният вятър, който духа през този ден със скорост от 10 м/сек, го разнася, а 4 часа след взрива той е изминал 100 км. След 10-11 часа радиоактивното трасе е напълно оформено. Върху земята се изсипват два милиона кюри и оформят замърсения участък, разположен на 300-350 км североизточно от завода. По-късно е определена границата на замърсената с радиация зона, която обхваща участък от 23 000 кв. км.
Малцина знаят за "Маяк"
Зоната на радиоактивното замърсяване се оказва на територията на три области - Челябинска, Свердловска и Тюменска - с население от 272 000 души, живеещи в 217 населени места. В резултат от аварията са обезлюдени 23 селища, които след това са унищожени. Животните са изклани, дрехите са изгорени, сградите са сринати със земята от булдозери. В рамките на няколко часа десетки хиляди руснаци са лишени от цялото си имущество и са оставени на голото поле. Информация за случилото се липсва, обявена е пълна секретност и е издадена заповед да не се говори за ставащото.
Затова извън границите на Южен Урал за аварията не знае никой. По-малко от година след инцидента, на 1 май 1960 година, над Урал прелита американски разузнавателен самолет, който е свален от съветските военни. Едва през 1976 година изгоненият от Съветския съюз биохимик и дисидент Жорес Медведев публикува в Лондон статия, в която намеква за катастрофата. Западът посреща думите му с недоверие.
Ядрената катастрофа дава на съветските учени възможност да работят на огромно опитно поле, на което да изследват последиците от радиоактивното лъчение върху човека и природата. Това, което САЩ изучават с огромни усилия в лабораторни условия, руснаците наблюдават в естествена среда. В съветските специализирани издания често се споменават "опити" с вредите от облъчването. Медведев открива тайната, тъй като по онова време са изследвани цели езера с радиоактивно лъчение. А това било доказателство за ядрена катастрофа.
През 1979 година Медведев публикува тригодишното си проучване в книгата " Доклад и анализ на пазената в тайна атомна катастрофа в Съветския съюз". След това обаче са нужни още десет години, за да потвърди Съветският съюз обвиненията на учения.
Ядрената фабрика отравя околната среда
И преди катастрофата заводът за атомно оръжие" Маяк" трови околната среда с радиоактивно лъчение. Години наред той отвежда радиоактивните води, използвани при производството на плутоний за атомните бомби, в река Теча. Хората обаче не подозират за това и ловят риба, къпят се в реката и перат дрехите си в нея. Така в региона започват да се появяват загадъчни болести - лъчева болест, много често и левкемия. Местните трупат опит и вече знаят, че "ако цветът на кръвта от червен стане бял, значи човекът не може да се оправи".
След 1957 година много от хората край "Маяк" са оставени на произвола на съдбата. Населението не е подложено на медицинско наблюдение, първите изследвания се правят едва две години по-късно, и то само в едно село по поречието на Теча -Метлино.
За да намали радиоактивното облъчване, управата на "Маяк" решава да не отвежда радиоактивните води в Теча, а да построи изкуствено езеро. Така възниква Карачай, но по ирония на съдбата то става причина за следващата ядрена катастрофа. През лятото на 1967 година то пресъхва почти напълно, а вятърът разнася радиоактивния прах заедно с близо 200 000 гигабекерела.
Център за ядрени отпадъци
Днес завод "Маяк" е най-големият руски център за преработка на радиоактивни материали. Той обслужва ядрените централи " Колка", "Нововоронежка" и "Белоярска" и отговаря за ядреното гориво на атомните подводници. Според руското законодателство заводът има право да внася и преработва ядрено гориво от атомни централи с реактори ВВР-400, затова тук се складират ядрените отпадъци на цяла Западна Европа, като потенциални износители са Япония, Южна Корея, Тайван, България, Унгария, Швейцария, Германия и Испания. През 2001 година руското правителство отмени закона, прекратяващ вноса на ядрени отпадъци, и в "Маяк" бяха складирани 20 000 тона радиоактивни отпадъци. Едновременно с това държавата финансира мерки за "ликвидация на последствията, възникнали в резултат от работата на "Маяк". Финансовата субсидия за 2007 година е повече от 1,5 млрд. рубли. Само за консервацията на водоем №9 (езерото Карачай) са отделени 61,5 млн. рубли. Продължават и усилията за доброволно изселване на жителите на село Муслюмово, което е на река Теча. Днес хората там могат да бъдат облъчени с голяма доза радиация и умират от рак много по-често от средното за страната.
Според "Грийнпийс" в Русия обаче радиацията е навсякъде, а при пролетното топене на снеговете тя отново се връща в реката. Където въпреки забраната продължават да се къпят хора. "Лъчението не може нито да се усети, нито да се помирише", казва Владимир Чупров от "Грийнпийс". Но векове наред Теча е била част от живота на местните хора. И ще продължава да бъде...

Още информация за Чернобил

Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието и. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на Чернобилската авария.

Централата в Чернобил
Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да надмине РБМК-1500).

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия които са до известна степен подобни с чернобилската авария - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това Игналинският РБМК оцелява. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК тъй като се е считало че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително бавно и неефикасно. Едва след Чернобилската авария (26.04.1986) се правят достатъчно сериозни анализи които показват че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на Чернобил) и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение РБМК реактори. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до Аварията в Чернобил.

Кратка история на централата
1970 г. - Начало на строителството
26.09.1977 г. - Пускане на 1-ви енергоблок
21.12.1978 г.- Пускане на 2-ри енергоблок
03.12.1981 г.- Пускане на 3-ти енергоблок
09.09.1982 г.- Авария на 1-ви енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация
21.12.1983 г. - Пускане на 4-ти енергоблок
26.04.1986 г. 01ч 23мин 40с - Активиране на аварийната защита на 4-ти блок (защитата е активирана от началник смяна в контролната зала)
26.04.1986 г. 01ч 23мин 43с - Активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на 4-ти блок.
26.04.1986 г. 01ч 23мин 49с - Разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положение. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на 4-ти блок.
26.04.1986 г. ~01ч 24мин - Разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2.5км)
22.05.1986 г. - Прието е решение за възстановяване работата на 1 и 2 блок на Чернобилската АЕЦ
01.10.1986 г. - Пускане на 1-ви блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения
05.11.1986 - Пускане на 2-ри блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения
30.11.1986 г. - Завършване на строежа на саркофага на 4-ти блок (обект "Укритие").
04.12.1987 г. - Пускане на 3-ти блок след разделяне от 4-ти блок и дезактивация на работните помещения на 3-ти.
11.10.1991 г. - Пожар на Турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на 2-ри енергоблок.
30.11.1996 г. - Окончателно спиране на 1-ви енергоблок.
15.12.2000 г. 13ч 17мин Окончателно спиране на 3-ти енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Въпреки че от 15.12.2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени, вследствие на Аварията от 1986 год., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през декември 2000, тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок, но дори и след това историята на централата ще продължава да се "върти" около авариралият реактор на 4-ти блок.

Какво са искали да направят
Аварията в АЕЦ „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Аварията
Снимка на централата веднага след аварията, показваща образувалият се кратер при експлозията на реактора
Снимка на централата веднага след аварията, показваща образувалият се кратер при експлозията на реактора

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона на в реактора при намаляване на мощноста. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 МW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност. Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, охладителя се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренастят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Обаче, поради ниската скорост на механизма задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Непосредствени резултати
Веднага са хоспитализирани 213, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Овладяване на аварията и изводи
Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законния срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването ѝ „в планирания срок“.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и така наречената „максимална проектна авария“. За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена — да не би да се включи „погрешно“ при тренировката, а операторите не са знаели за това. Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот — слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.
Медал, с който съветските власти са награждавали "ликвидаторите", участвали при овладяването и разчистването на аварията
Медал, с който съветските власти са награждавали "ликвидаторите", участвали при овладяването и разчистването на аварията

Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза довела до разпадането на СССР.

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война. Само една ракета СС-18 може да донесе радиация еквивалентна на 100 Чернобилски аварии.
kaminata.net