Десет откровенно неверни неща за АЕЦ "Белене"

1. Печалбата е 200 млрд. евро
(Румен Овчаров, 20 април 2012 г., по-късно подкрепен от Сергей Станишев).
Много, много далеч от истината
За да се получи така, АЕЦ "Белене" трябва да печели по 6.4 млрд. лева годишно през всяка от следващите 60 години. Само за сравнение - изцяло изплатената АЕЦ "Козлодуй" постига 150 млн. годишно при продажби от малко над 800 млн. лв.

Аргументът на бившия министър на енергетика Румен Овчаров е, че между 1995 и 2012 г. цените на електроенергията са скочили 6 пъти. "Оттук насетне в следващите 60 години нали не си мислите, че цените ще останат същите", отговори на той на съмненията на "Капитал" за неговата прогноза.

Реално
Приходи за 200 млрд. лева за 60 години са реалистична величина, но печалбата естествено би била много, много по-малка от изтъкваната. Поради огромния срок на проекта той може и да излезе на печалба. Но може също така и да излезе на загуба, особено в първите 20 години. В този период АЕЦ "Белене" ще трябва да изплаща заемите си, като сумите са между 300 и 850 млн. лв. годишно (в зависимост от това как ще бъдат структурирани заемите). Освен това зависи и каква възвращаемост държавата иска да получи за огромната си инвестиция.

Колкото до цените - да, те ще растат, но номинално и много по-малко в реално изражение. По същата логика петкратният скок на минималната работна заплата в последните 13 години не означава, че българите са станали пет пъти по-богати.

2. Цената на АЕЦ "Белене" може да падне дори под 3.9 млрд. евро
(бившият изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков, 2008 г.)

Откровена заблуда
Тези 4 млрд. евро са цената за доставка и монтаж на двата реактора, без съпътстващата инфраструктура. Още през 2006 г. се предполагаше, че разходите ще стигнат 5.5 млрд. евро. Освен това в тях не е включен индексът на оскъпяване, според който само доставната цена към момента вече е скочила на 5.2 или 5.5 млрд. евро, в зависимост кой от индексите се взима под внимание – точният метод на ескалация така и не беше договорен до края на проекта (поне българската страна твърди така).

По изчисленията на президента Георги Първанов към 2010 г. доставката на реакторите е трябвало да струва 4.2 млрд. евро. Година по-късно "Атомстройекспорт" поиска 6.3 млрд. евро.

Реално
Ако АЕЦ "Белене" влезе в експлоатация през 2019 г., по изчисления на HSBC цената би била 6.1 млрд. евро. Заедно с другите разходи на собственика (оборотен капитал, консултантски услуги и т.н.) общата цена стига 8.2 млрд. евро. Към тях трябва да се прибавят и лихвите за периода на строителството, което вече прави проекта на стойност 10.352 млрд. евро според реалистичния сценарий на HSBC. Любопитно е, че тази сума се цитира и от "Булатом" още през 2009 г. при хипотеза забавяне на строежа.

При положение че може да се очаква и допълнително оскъпяване, все още не е известен проект на ядрена централа, който да се е вместил в първоначалния си бюджет.
3. Всеки българин реално трябва да плати по 2800 лева за АЕЦ "Белене".

Оригинално, но манипулативно
За да е вярно това твърдение, всички инвестиционни разходи на АЕЦ "Белене" трябва да бъдат покрити от всички българи. По същата логика обаче всеки българин е платил по 423 лв. за частната ТЕЦ "AES Гълъбово" примерно.

Реално
Ако електроенергията се окаже по-скъпа от пазарната цена в България, може да се наложи заплащането на допълнителна такса. Такава например има за частните ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и "AES Гълъбово", както и за електроенергията от топлофикациите и ВЕИ. За двата ТЕЦ-а потребителите плащат допълнително по 0.34 ст. за всеки киловатчас (т.е. 1.02 лв. за сметка от 300 kWh), които потребяват. Каква би била евентуалната такса за "Белене" и колко дълго ще се плаща е трудно да се прогнозира. Но като се има предвид, че централата би трябвало да произвежда двойно повече електричество от двете въглищни ТЕЦ, а и вероятно на малко по-висока цена, всеки може да направи опит да си направи сметката за себе си.

4. АЕЦ "Белене" ще се изплати за 10 години
(Сергей Станишев, 11 януари 2013 г.)

Само в мокрите сънища на ядреното лоби
Според лидера на БСП АЕЦ "Белене" щяла да се изплати за 10-12 г., тъй като проектът има огромна възвращаемост - 13%.

Реално
HSBC залагат на заем със срок на изплащане 26 години. Целта е в началото на експлоатацията да се постигнат по-ниски разходи от изплащане на главницата. Ако "Белене" се опита да изплаща заемите си по-бързо, просто рискува да фалира поради по-високата вноска. Факт е, че HSBC залагат акционерите да започнат да получават дивидент още на седмата година от експлоатацията на централата, но това съвсем не значи, че пет години по-късно тя е излязла на нула.

"Атомстройекспорт" твърдеше, че изплащането ще стане за 18 години, други анализи дават малко по-дълъг период.

5. Станишев се е уплашил да подпише договора за АЕЦ "Белене"
(Бойко Борисов, 1 август 2012 г).

Искаше, но не можеше
Твърдението на премиера Бойко Борисов може да бъде определено най-малко като странно. Според него предшественикът му се бил уплашил след посещение в САЩ, когато разбрал колко зле всъщност е проектът.

Реално
Правителството на тройната коалиция всъщност много искаше да сключи окончателния договор за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) с "Атомстройекспорт" (АСЕ). Това бързане всъщност забърка и кашата в проекта. По време на тройната коалиция бяха направени първите финансово обвързващи споразумения с АСЕ (допълнение 3, 4 и 5 към споразумението за изграждане на "Белене" от 2006 г.). В началото на 2008 г. бе направен опит да се сключи договор за ИДС, въпреки че процесът на избор на съинвеститор беше напреднал. С германската RWE зад гърба си НЕК би преговарял с АСЕ по съвсем друг начин. Но някой явно много е бързал.

Освен това, за да се сключи окончателен договор, все пак проектът на централата трябваше да бъде завършен – няма как да се опише изцяло как ще се изгражда АЕЦ, без да са уточнени и последните детайли. Това стана едва наскоро. В същото време без окончателно одобрен проект няма как да се знае и точната цена на централата, за да се сключи такъв договор.

6. ГЕРБ изгониха инвеститора

(Сергей Станишев, 3 октомври 2012 г.).

По-скоро не
Обвинението на БСП е, че чрез шикалкавенето си ГЕРБ е уплашил инвеститора - избраната през 2008 г. германска компания RWE. По версията на социалистите германците са се оттеглили, тъй като не били наясно дали все пак новото правителство ще продължи проекта. След като чакали три месеца, те се отказали през октомври 2009 г.

Реално
По всички изглежда, че RWE e взела решение за изтегляне още преди изборите през 2009 г. В изтеклата в Wikileaks американска дипломатическа кореспонденция подробно се обясняваха проблемите на германската компания с НЕК и руския доставчик. Компанията се оплаква, че е държана на тъмно при преговорите с руснаците, така че не могла да окаже влияние при подготовката на окончателните договори. По-късно правителството на ГЕРБ обяви, че иска да намали дела на държавата, като в същото време отказваше да предостави държавна гаранция за проекта. Което вече е скъсало нервите на германците. В официалното си изявление, цитирано от британския в. Guardian, компанията заявява, че участието на RWE в различни проекти "гарантира високо ниво на етично бизнес поведение и готовност да изслуша притесненията на всички акционери... Това важи и за "Белене", където същият принцип е разработен и е трябвало да бъде приложен заедно с инструменти срещу корупцията".

7. Крият доклада на консултанта, тъй като е положителен
(Румен Овчаров, юни 2012 г.).

Никой не крие това, което го няма
Според Румен Овчаров становището на HSBC показвало много ясни три неща – първо, че има пазар за електроенергията от АЕЦ "Белене", второ, че централата в България ще има дефицит на електроенергията около 2020 г. и, трето, че цената на електроенергията, произвеждана от "Белене", би била най-конкурентна при всички възможни варианти на развитие. По-късно БСП започна да твърди, че докладът умишлено се крие, защото е благоприятен и правителството се страхува от него.

Реално
Първо, не е ясно за кой таен доклад става въпрос. От описанието на Овчаров става ясно, че той говори по-скоро за пазарното проучване на американската консултантска компания NERA (нейният доклад изтече още преди година). Един от основните й изводи е, че в региона се очертава дефицит на електроенергия към 2025 г. По изчисления на NERA той може да бъде задоволен при изграждането на 40 GW нови мощности. Компанията не казва обаче къде биха могли да бъдат изградени те, нито по каква технология. Другото важно заключение на консултантите е, че при развързване на цените на природния газ от тези на петрола (и неговото поевтиняване) ядрената технология може да се окаже нерентабилна. Компанията прави изричната уговорка, че "докато нашите прогнози дават представа за рисковете, пред които е изправена АЕЦ "Белене", анализът ни до момента не дава оценка за това дали проектът ще генерира достатъчно приходи, за да компенсира инвеститорите за поетите рискове, свързани с него".

Краен анализ няма, тъй като договорът на HSBC и самият ядрен проект бяха прекратени. Но предварителните данни на банката бяха по-скоро положителни. В тях обаче няма изрична препоръка - тя е оставена на министерството на икономиката и Българския енергиен холдинг. В анализа на HSBC има и някои странни моменти - например разходите за гориво, поддръжка и експлоатация на АЕЦ "Белене" през 2019 г. са едва 458 млн. лв. Към момента АЕЦ "Козлодуй" има разходи над 600 млн. лв. (след шест години дори повече). Колкото и по-ефективна да е новата централа, тя едва ли може да постигне толкова по-ниски оперативни разходи. Някои разходи са просто сериозно изместени във времето - като разходите за погребване на ядреното гориво, което прави централата с около 100 млн. лева по-ефективна годишно. При такива първоначални данни няма как анализът на банката за АЕЦ "Белене" да не изглежда положителен.

8. 7-и блок е по-евтин от АЕЦ "Белене"

Едва ли, но започва начисто
Идеята за изграждане на нов блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" се състои в това, че може да бъде спестена голяма част от съпътстващата инфраструктура - далекопроводи, подстанции и т.н. Освен това, тъй като там вече има изграден АЕЦ, обществената съпротива би била по-малка. Какви ще са спестените разходи обаче е трудно да се каже, защото площадката трябва да мине нова лицензионна процедура, трябва да се изготви нов проект и да се изградят отново фундаментите на реакторите. Бившият директор на "Козлодуй" Йордан Костадинов (поддръжник на "Белене") освен това обяснява, че голяма част от наличната инфраструктура трябва сериозно да се рехабилитира, тъй като е в експлоатация от 70-те години на миналия век. Изобщо прехвърлянето на оборудването на "Белене" в "Козлодуй" не е като да преместиш едно бидонче, по израза на премиера Бойко Борисов от времето, когато все още беше привърженик на АЕЦ "Белене".

Реално
Въпреки че е политически мотивирано, за да отклони вниманието на спирането на АЕЦ "Белене", построяването на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" всъщност има поне няколко предимства. Първо, дава възможност да се състави нормална проектна компания и целият процес да протече по-добре, с по-малко рискове за държавата. Друга положителна страна е, че отлага изграждането на нова ядрена мощност във времето, така че тя да се появи, когато от нея наистина има смисъл. Дали обаче проектът ще е е по-евтин е трудно да се каже. Особено ако "Атомстройекспорт" откаже да си сътрудничи с американската "Уестингхаус", която прави предпроектното проучване за 7-ия блок на "Козлодуй".

9. Защо "Южен поток" да е по-различен от "Белене"?
(Петър Димитров, бивш министър на икономиката, 16 ноември 2012 г.).

Рискът не е само за България
Според БСП, ако България приема руско финансиране за дяловото си участие в газопровода "Южен поток", няма никаква логика да отказва такова за АЕЦ "Белене"; според социалистите двата проекта не се различавали.

Реално
Съществената разлика е, че според обясненията на Българския енергиен холдинг "Газпром" гарантира да заплаща 80% от транзитните такси, така че те да покрият всички разходи за строежа и експлоатацията на газопровода. В случая с "Белене" "Росатом" не е поемал ангажимент да изкупува електричеството на ядрената централа на цената, която поне да покрие нейните разходи. Ако при "Южен поток" основният риск е за "Газпром", при "Белене" той е почти изцяло за НЕК.

10. АЕЦ "Белене" създава хиляди работни места.

Да, но за няколко години
Икономическата ефективност на едно предприятие не може да се замести с аргументи за това, колко работни места биват създавани. Ако проектът е на загуба, просто повече хора ще бъдат засегнати. Реално по време на строителството на обекат работят няколко хиляди човека, но след пускането у в експлоатация заети в него ще бъдат между 500 и 800 човека
Източник: capital.bg