Днес честваме Карамановден

Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри – вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък волове, биволи, коне, магарета. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Православната вяра свързва с името на св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
Народното поверие гласи, момък (нежен мъж) намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.
Иточник:elhovo.net