Има ли мирис дъждът ?

Установено е, че някои хора са способни да усещат приближаването на дъжда минути, часове и дори дни преди да завали, но конкретният механизъм, по който се случва това, дълго време оставаше загадка. Оказва се, че явлението се обяснява с не един механизъм.

Един от основните аромати, отговарящи за нашето „чувство за дъжд“, се провокира от озона. И изтръпването на ноздрите, и пронизващият мирис се предизвикват от електрическите разряди, насищащи атмосферата в районите, където падат мълнии. Дори над мястото, където се намираме, все още да няма мълнии, предшестващият дъжда вятър обикновено
пренася озона на голямо разстояние

Другият мощен признак за дъжд – т.нар. Petrichor potpourri – встъпва в действие по-късно. Когато първите капки паднат върху сухата земя, те повдигат от нея летливи вещества. В селски местности това обикновено са етерични масла на някои растения и продукти на гниене, а в градовете – петролни продукти и частици асфалт, битум и дори мирис на шампоан.

Геосминът е третият компонент на „мириса на дъжда“. Той се появява след първите силни капки. Това органично съединение всъщност е мирисът на земята. То се образува от различни класове микроорганизми, сред които са синьо-зелените водорасли, и именно това вещество е първият признак на оцветяването на водата в бутилка, оставена на слънце.

Каква е причината нашето обоняние да е така силно настроено към аромата на дъжда? Petrichor (от гръцки – „камък“ и „нетленна кръв на боговете“) potpourri представлява етерични масла, повдигани във въздуха от капките дъжд. Те служат за привличане на опрашващите насекоми, които започват бурно да се размножават след настъпването на дъждовния сезон, ориентирайки се точно по този мирис. Но защо синьо-зелените водорасли отделят геосмин?

Смята се, че последният помага на някои насекоми в практичната им дейност.
По геосмина камилите търсят вода

и именно благодарение на него дивите австралийски камили успешно откриват и често повреждат водни източници в населени места, както и тръбопроводи в пустинята. Всяко, дори най-малкото изтичане на вода в условията на Австралия означава бурно размножаване на местните бактерии и водорасли, отделящи геосмин.

Изяснено е, че камилите са способни да го усещат от десетки километри и да достигат до неговия източник, а отделящите геосмин организми се „закрепват“ върху козината на животното и се пренасят чрез нея на други места, където има вода.

„Мирисът на дъжд“ помага не само на камилите. Антропологът Диана Янг от университета в Куинсланд, Австралия, провежда редица наблюдения на местното население в западната пустиня. Те не само усещат мириса на озон, Petrichor potpourri и геосмин, преди да завали, но и се запасяват с определени количества растителни масла и животински мазнини, които при смесване дават много подобен мирис. После се намазват с получения „парфюм“ преди началото на дъждовния сезон.

Това се прави в знак на радост, тъй като настъпването на дъждовете привлича в района животни като ему и кенгуру и преобразява пустинните равнини в зелени пространства.

Източник: в. ПРЕСА