Иво Инджев: Който не гласува на бесепе слугува

Не си въобразявам, че мога да накарам да си променят мнението колебаещите се или убедените, че не бива да гласуват на референдума. Но ако те си въобразяват, че с колебанието или негласуването си по някакъв начин застават срещу заплахата от ядрения реваншизъм на БСП и нейните сателити от ВМРО и Атака, явно си правят погрешна сметка.

Ето каква е тя. И не я правя аз, а моите опоненти.

Според Андрей Райчев участие от около 1,2 – 2 милиона избиратели ще донесе положителен отговор на референдума, което ще означава и политическа победа на БСП. По-широко участие може да доведе до загуба за инициаторите на допитването.

Да ви го формулирам като лозунг:

„КОЙТО НЕ ГЛАСУВА, НА БЕСЕПЕ СЛУГУВА”

Дали ще ме чуят от СДС ( Кабаиванов) или от България на гражданите, които агитират срещу гласуването с претенцията това да е „дясна” позиция?

Сред спуканите лъжи по трънливия път към референдума е балонът „3:1”, каквото твърдят, че било съотношението на поддържащите на идеята край Дунава да се закотви още една руската атомна подводница. Самият дългогодишен бащица на този елемент от „тройния шлем” на Русия върху изстрадалата българска глава Георги Първанов направи такова твърдение, давайки рамо на и без това мобилизираните до крайност столетни маратонци по пътя към увековечаването на руско-българската мафиотска дружба в енергетиката ни.

Всъщност истината е съвсем друга: подкрепящите и отричащите проекта са приблизително равни на брой в национален мащаб, а сред младите, образованите и градските българи разбирането за вредата от корупционния „мирен атом” далеч надхвърля раболепието на опонентите, готови да си дадем земята, парите и бъдещето на чуждите корупционни интереси.

И отново да подчертая: не го твърдя аз. Ето данните от актуалната социологическа картина, оповестена днес от агенция Алфа рисърч ( която съвсем не може да бъде заподозряна в симпатия към онова, на което лично симпатизирам):

„Отношението към АЕЦ „Белене” и развитието на ядрена енергетика в България претърпя значителна промяна през последните години. От силно доминираща подкрепа за построяването на АЕЦ Белене преди около 10 години (80% през 2004 г.), към момента българското общество е разделено на три. 33% от пълнолетните граждани са „за” реализиране на проекта АЕЦ „Белене”, 30% – „против” развитие на ядрената енергетика у нас и за въвеждане на други технологии, 25% подкрепят постояването на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй” без строеж на „Белене”.

Най-горещи привърженици на АЕЦ Белене са симпатизантите на БСП, три четвърти от които са готови да участват в референдума на 27 януари.

Най-силни противници на ядрената енергетика са жителите на големите градове, младежите до 30 годишна възраст, както и привържениците на Синята коалиция и СДС.”

Както виждате, въпреки подклажданата с тлъсти подкупи дългогодишна пропаганда, поне половината от българските гласоподаватели разбират надвисналата опасност. Те биха могли да сразят намерението на БСП и т.н. националисти (чиито патриотизъм, също като столетният, се изразява във формулата за любовта към Русия като висша изява на българско родолюбие) да извлече (най-напред политически) дивиденти, за да седнат след това отново на старата рубладжийска софра в случай, че се върнат на власт. Но при едно условие могат да бъдат спрени: ако здравомислещите българи гласуват.

Особено сърцераздирателна е насилствената любов на столетницата спрямо младите, които не желаят да се развиват метастазите на руския “мирен атом” върху снагата на България. В преобладаващата си част българите под 30 години не искат такова бъдеще, но столетниците настояват да се погрижат то да се случи въпреки това в името на едно бъдеще, което голяма част от възрастните избиратели на БСП просто няма да доживеят.

Това напомня на насилственото хранене на съветските дисиденти в психиатричните клиники, в които затваряха най-упоритите противници на режима. Така наречените “отказники”, политическите затворници, решили да умрат от гладна стачка и да победят морално насилниците, биваха заставяни да поглъщат храна като гъски от своите мъчители, за които беше важно да продължат живота им. Нещо подобно гласят инициаторите на референдума за младите, които не желаят АЕЦ “Белене”, но ги заплашват, че въпреки това ще им я построят за “тяхно добро”.

Завършвам с нещо, което щях да кажа като участник в инициативния комитет, който се опитва да убеди българите да гласуват с „не”, ако имах друга медийна трибуна. Но понеже такава не се очертава до референдума, ще го заявя тук.

Въпрос на избор е на кого да повярвате в тази кампания.Ето защо обърнете внимание на огромната разлика: срещу нас агитират хора, свързани с многоМИЛИАРДНИ интереси. Моя милост, например, няма да спечели лично и стотинка при победа на каузата, която защитава, докато насреща потриват ръце за вкусни награди от най-богатото икономическо лоби в България.

Мислите ли, че не можех да се продам и аз ( скъпо при това), вместо да си губя времето „безплатно”?

Ако се нуждаете от илюстрация, това е спорът ми в предаването „Панорама” на БНТ на 11-ти януари- и не толкова по отношение на казаното, а на премълчаното. А то е, че ми бяха пратили опонент, забогатял като едър собственик в енергетиката в качеството си на политик, присламчил се към БСП. Ако той спечели- печелят подобните му и лично той. Ако ли пък не-печели цял народ!