Катастрофи на НЛО

По време на първите години след Втората световна война, правителството на САЩ се изправя лице в лице срещу поредица от събития, които ще променят не само бъдещето на Америка, но и бъдещето на целия свят. Тези събития са толкова невероятни, че не подлежат нито на описание, нито пък са за вярване. Слисаният президент Труман и неговите висши военни командири разбират, че след като са победили в най-унищожителната и скъпа в историята война, буквално са неспособни да се справят с новите събития. САЩ са разработили, употребили и единствени в света по онова време притежават атомна бомба - оръжие, което само по себе си може да унищожи който и да е враг, дори и цялата Земя. По онова време САЩ имат най-добрата икономика, най-напредналите технологии, най-високият жизнен стандарт, най-силно влияние навсякъде и най-мощните военни сили в историята.

Можем само да си представим объркването и тревогата, когато информираният елит от американското правителство открива в Ню Мексико разбит извънземен космически кораб, пилотиран от насекомоподобни разумни същества с напълно непонятна за нас култура.

Между януари 1947 г. и декември 1952 г. откриват най-малко още 16 разбити извънземни кораби, 65 тела на извънземни и 1 жив извънземен, който оцелява след катастрофата. От тези инциденти 13 стават в границите на САЩ, а 3 в чужди страни (1 в Норвегия и 2 в Мексико). Наблюденията на НЛО стават толкова многочислени, че сериозното изследване и опровергаване става невъзможно със съществуващите разузнавателни средства.

Според източника ZetaTalk: "Розуел е лудостта и гнева на Съединените Американски Щати. Той е знаменосецът на парада на всички онези, които маршируват в името на истината. Фактите са известни и тези известни факти отразяват почти напълно истината. Това е една истинска история. Това, което не е известно обаче, е че Roswell НЕ е злополука. В онези времена, из целите САЩ, много групи от извънземни търсеха диалог с правителството на САЩ. Ние избрахме САЩ поради тяхното лидерско положение в обществото на нациите. САЩ си пъхаха и си пъхат носа във всяка една дейност по земното кълбо. Ние знаехме, че можем да разчитаме на САЩ като на глашатай за всяко едно послание, което искат да изпратят извънземните. Само че както американското, така и някои други правителства, не се поддаваха на контакт. Групите от извънземни контактуваха отделни личности, но тези личности бяха третирани като заразени и никой не ги слушаше. Онова, което възпрепятстваше контакта, беше човешкото желание за контрол върху нещата. Ето защо, за да позволим на хората от правителството на САЩ да се отворят за нашите послания, ние им позволихме да получат контрол върху нещата. Няколко същества от различните извънземни цивилизации, които се опитваха за влязат в контакт с правителството на САЩ, решиха доброволно да се пожертват в името на целта. Те очакваха, че ще умрат. Планът беше да се остави един кораб да катастрофира и така да попадне в ръцете на хората. Това щеше да усили максимално чувството за контрол у хората, които, в крайна сметка, бяха повечето военни. След като веднъж можеха да почувстват, че ние сме уязвими, те щяха да прояват готовност да преговаряме. Така и стана".

Присъствие на извънземни на Земята

На 13 февруари 1948 край Ацтек, Ню Мексико, отново се разбива кораб. Малко след това, на 25 март 1948, отново близо до същото място се разбива втори кораб, сред останките на който намират 17 тела на извънземни. Корабът има диаметър около 33 метра. От много по-голяма важност обаче са големият брой части от човешки тела, складирани и на двата разбити кораба. Демонът разкрива злото си лице и посветените бързо биват обхванати от параноя. Тайната моментално се превръща в свръхсекретна и се взимат изключително строги мерки за спиране изтичането на информация. През следващите години тези събития ще се превърнат в най-строго пазените тайни в историята на човечеството.

Организира се специална група от най-добрите американски учени и през декември 1947 се създава програма под името Project Sign, която има за цел да изучи явлението. Цялата дейност се маскира плътно под булото на секретност. Project Sign се превръща в Project Grudge през декември 1948. Част от този проект е така наречената Синя книга (Blue Book) - дезинфорамционен проект, който представлява отделен том ("Grudge 13" ) от 16-те тома на целия проект, който аз и Бил Инглиш видяхме, прочетохме и направихме достояние на обществото. Екипите от специалисти - "Blue Teams", работят съвместно по откриването и възстановяването на останките от разбитите кораби и на живите или мъртви тела на извънземни. По-късно тези екипи се превръщат в екипи Алфа (Alpha Teams) от проекта Project Pounce.

През онези първи години ВВС на САЩ и ЦРУ упражняват пълен контрол върху тайната за извънземните. Всъщност, ЦРУ се създава съгласно Изпълнителна заповед на президента като Централна разузнавателна група, която да изразява и реализира целите по отношение на извънземното присъствие. След това се приема законът National Security Act (NSA), чрез който да се контролират действията на разузнавателните общности и специално действията на извънземните. Чрез серия от меморандуми и изпълнителни заповеди на Националният Съвет по Сигурността (National Security Council), дейността на ЦРУ постепенно се разширява, като освен задачата да се следят чуждите разузнавания, постепенно и внимателно се "легализира" директната дейност на ЦРУ в страната и чужбина под формата на операции под прикритие.

Затягане на редиците

На 9 декември 1947, Tруман одобрява пускането на NSC-4, наречен "Координиране на мерките по информацията за чуждите разузнавания", за който отговарят секретарите Маршал, Форестал, Патерсън (Marshall, Forrestal, Patterson), и директора за политическо планиране от Държавния департамент Кенън (Kennan).

В Том 1 за Чуждестранно и военно разузнаване, озаглавен "Заключителен доклад на Изборния комитет за изучаване на правителствените операции по отношение на разунавателните дейности" (Final Report of the Select Committee to Study Governmental operations with respect to Intelligence Activities), Американски Сенат, 94-ти Конгрес, 2-ра сесия, Доклад No. 94-755, 26 април 1976, стр.49, се казва: "Tази директива дава пълномощия на Държавния секретар да координира информационните дейности извън страната, насочени против комунизма". Един свръхсекретен анекс към NSC-4, NSC-4A, дава инструкции на Директора на Централното разузнаване да извършва под прикритие психологични операции, подпомагащи изпълнението на NSC-4.

По-нататък NSC-4 и NSC-4A са заместени от NSC-10/1 и NSC-10/2, които разширяват още повече обхвата на дейностите под прикрите. За изпълнение на разширените дейности е упълномощен Офисът за координиране на политиката. NSC-10/1 и NSC-10/2 утвърждават като пригодни редица нелегални и незаконни практики и процедури. Реакцията на шефовете от разузнаването е незабавна. Въз основа на NSC-10/1 се създава Изпълнителна Координационна Група (Executive Coordination Group), която да наблюдава, без да одобрява, предложенията за проекти под прикритие. Тайната мисия на групата обаче е да координира проектите, свързани с извънземните. NSC-10/1 и NSC-10/2 се тълкуват така, че никой от върха, който иска информация, да не може да я получи, преди съответния проект да бъде завършен, и при това успешно. Всичко това изгражда буфер между Президента и информацията. Целта на този буфер е да може Президентът да отрича категорично и убедително за истинското състояние на нещата в случай на изтичане на информация.

В следващите години този буфер се използва за ефективно изолиране на президентите от пълната информация за извънземните - на тях им се съобщава толкова, колкото преценяват Секретното Правителство и разузнавателната общност. NSC-10/2 сформира изследователска група, чиито членове се сред най-изявените учени за времето си и които се срещат тайно. Тази група обаче НЕ е наречена MJ-12. Чрез друг меморанудм, NSC-10/5, се постановяват задълженията на тази група. Горните закони по националната сигурност, заедно с меморандумите и изпълнителните заповеди, изграждат основата за създаването на MJ-12 четири години по-късно.

Първата жертва на операциите под прикритие

Секретарят по отбраната Джеймс Форестал започва да отправя възражения срещу секретността. Той е един много идеалистичен и религиозен човек, който смята, че нещата трябва да се направят достояние на обществото. След като започва да разговаря относно проблемите за извънземните с лидери на опозицията и с лидери от Конгреса, Труман го вика при себе си и му нарежда да си подаде оставката. Форестал допуска, че непрекъснато е следен и изразява страховете си пред много хора. Неговото поведение обаче се тълкува от мнозина като параноя. По-късно му приписват психическо разстройство и го вкарват в болницата Bethesda Naval Hospital. Всъщност, те се страхуват от него и затова бързат да го изолират и дискредитират. Някъде в ранното утро на 22 май 1949 г. агенти от ЦРУ завързват единия край на чаршаф около врата му, а другия край за стаята и го хвърлят през прозореца. Чаршафът се разкъсва и Форестал намира смъртта си. Той става първата от многото жертви на секретността.

EBE

Извънземният, оцелял след злополуката в Розуел през 1947 г., е наречен EBE (съкратено от Extraterrestrial Biological Entity - извънземно биологично същество). Това име е предложено от д-р Ваневър Буш. EBE демонстрира тенденция към лъжи и около година отговаря само на въпросите, на които желае да отговаря. През втората година обаче, той започва да става по-открит и информацията от него потича буквално като река. Компилацията от неговите разкрития става основата на онова, което по-късно ще бъде наречено "Жълта книга" - "Yellow Book". Направени са много снимки на EBE, които аз и Бил Инглиш имахме възможност да видим години след това в GRUDGE 13. В края на 1951 г. EBE заболява. Медицинският персонал не е в състояние да установи причината за заболяването на ЕВЕ, а освен това няма и никаква база. Системата на ЕВЕ е на база хлорофил и той преработва храната подобно на растенията. Отделителната му система също работи като тази на растенията. Затова викат експерт по ботаника - д-р Гилермо Мендоза, който се опитва да му помогне до средата на 1952 г., когато EBE умира. Д-р Мендоза става първият експерт по извънземна биология.

В отчаяния си опит да спасят EBE и да заслужат одобрението на тази изключително развита извънземна технологична раса, в началото на 1952 г. САЩ започват да излъчват радиосигнали за помощ дълбоко в космоса. Никой не се отзовава.

Създаването на NSA (Национална Агенция по Сигурността)

Президентът Труман създава свръхсекретната National Security Agency чрез секретна Изпълнителна заповед на 4 ноември 1952 г.. Нейната основна цел е да дeшифрира комуникацииите с извънземните и техния език, както и да установи диалог с тях. Tази изключително спешна задача е продължение на предишните усилия на службите и получава кодовото название SIGMA. Втората цел на NSA е да контролира всички комуникации и емисии от всякакви и всички устройства по целия свят за целите на разузнаването, в това число и извънземни, и да поддържа тайната за извънземното присъствие. Проектът SIGMA е успешен. NSA поддържа също така комуникации с базата на Луната и с други секретни космически програми. Отново чрез заповед NSA се освобождава от действието на всички закони, в които изрично не е упоменато името на агенцията като обект на съответния закон. Това означава, че ако агенцията не се споменава в текста на законите, които Конгресът приема, то тя НЕ Е обект на тези закони. NSA изпълнява и много други задължения, и на практика е агенция № 1 сред разузнавателните общества. Днес NSA получава 75% от парите, предназначени за разузнаването. Старата пословица "Парите отиват там, където живее властта." е вярна. Основната задача на NSA продължава да бъде комуникацията с извънземните, но Агенцията работи и по други извънземни проекти.

Президентът Труман информира съюзниците, включително и Съветския съюз, относно проблема за извънземните веднага след Розуел. Това се прави в случай, че извънземните се превърнат в заплаха за човечеството. Съставят се планове за защита на Земята в случай на нападение. Поддържането на международна секретност се оказва доста трудна задача. Затова се взема решение за създаване на външна група, която да координира и контролира международните усилия с оглед да се запази тайната и да се избегне намесата на медиите в работата на правителствата. Резултатът е създаването на тайно общество, познато като Билдербургерите. ("Bilderburgers"). Седалището на това общество е в Женева, Швейцария. Билдербургерите се разрастват в тайно световно правителство, което и тогава, и сега контролира всичко. ООН и тогава, и сега, не е нищо повече от международна шега.
Източник: epochtimes-bg.com