Между Дрен и Делян в Радомирското поле остана скрито истинско археологическо чудо

По време на изграждането на аутобана бе открит невиждан и неописван досега некропол.

Древни погребения има навред по българските земи. Откривано е и злато, и всякакви съкровища. Но толкова мащабно и така подредено гробище, най-вероятно за знатни особи, съществувало поне 6 века през първото хилядолетие преди Христа, се открива за първи път. Начинът, по който са почитани погребаните, поражда догадки, че за древните хора те са били герои, равни на боговете.

Спасителните археологически разкопки на некропола бяха направени само за 4 месеца през 2011 и 2012 г. под ръководството на археолозите от Регионалния исторически музей в Перник Анета Бакъмска и Филип Михайлов. Работеше се трескаво, защото трябваше да се изследва и документира площ от около 70 дка или поне онази част от нея, върху която щеше да легне магистралата. Обектът стана публично известен още преди да започнат същинските проучвания с реплики на управляващите, че министър ще държи чадър над главите на археолозите, а пълната с антики земя ще бъде топлена с калорифери. До там не се стигна, но специалистите разкопаваха некропола със съзнанието, че след тях идват булдозерите и част от старините ще останат под асфалта.

В процеса на работа бяха открити каменни струпвания с дължина около 400 м и площ 6575 кв. м. Натрупаните над гробовете камъни са подредени както в съвременните гробища - в успоредни редици. Най-дългата е 80 м. Преди да бъдат погребани, всички покойници били изгаряни. Това обаче е ставало извън гробните съоръжения. Някои от кремираните, заедно с даровете, са полагани в урни. Другите погребения са направо върху камъните, разказваха археолозите. Преди да посегнат към покоя на мъртвите, учените

спазиха едно неписано за гилдията правило и поляха с вино гробовете

Мащабите на обекта станаха осезаеми едва след снимки от въздуха. Издигнатата във въздуха чрез безпилотен вертолет фотографска техника засне удивителни картини. В тях се разкри красотата на невиждания и неописан досега некропол от желязната епоха. Подредените камъни в надгробията, концентричните каменни кръгове и геометрията на гробовете са поразяващи.

В събраното съкровище от дарове за погребаните има златни украшения и пластини за апликиране, сребърни халки, обеци и медальони, сребърна висулка с гранулация и златна апликация, части от юзда и конска амуниция, бронзова пинцета с позлата, многобройни сребърни, бронзови и стъклени маниста, бронзова спираловидна гривна, железни ножове, копия и халки.

Специалистите отнасят находката към две археологически епохи - ранножелязната и късножелязната. За броените месеци, през които се работеше много интензивно, бяха проучени 55 гроба от първа фаза на ранножелязната епоха и приблизително толкова от периода VI-IV в. пр. Хр. Археолозите нямат обяснение как в район без нито една скала са създадени огромни каменни надгробия с предварително зададен план за продължително използване на терена и съоръженията. Откритите артефакти показват, че некрополът е съществувал поне шест века (Х-IV в. пр.Хр.) и през това време, освен че се е разраствал, са били тачени и всички погребани преди това в този град на мъртвите. Поради тази причина и заради щедрите погребални дарове, учените предполагат, че това е било древно гробище, в което са погребвани знатните хора от региона. Твърде възможно е те да са били героите на своето време, най-близки до боговете.
Обектът

има изключително висока научна стойност

както заради уникалността на гробните съоръжения, така и заради продължително му използване и възможността да се проследи развитието на културата в цялост.

Откриването му предизвика широк обществен интерес у нас и в чужбина, както сред специалистите, така и сред широката публика. Ако обектът бъде допълнително проучен и представен по атрактивен начин, това може да доведе допълнителен туристически поток и да бъде основа за устойчивото развитие на Дупнишко - Радомирския район. Това на този етап няма как да се случи. Но доброто документиране на обекта позволява некрополът да бъде пресъздаден на друго място. Това може да стане в началото на магистралата до триетажния пътен възел при село Драгичево.

При първа възможност археолозите са готови да продължат проучването на некропола, защото те не можаха да установят неговите граници. Проученото показва, че той продължава на югозапад, убеден е Филип Михайлов. Докато са работили по некропола, археолозите откриват гробове в западната край в страни от магистралата, които остават непроучени. Върху тях няма асфалт. Тежките машини, които са ги тъпкали, едва ли са унищожили старините, защото те са оцелели почти 3 хилядолетия преди да се покажат на съвременната цивилизация.

По стъпките на Кракра и Паисий

Средновековната пернишка крепост, вардена от войводата Кракра през Средновековието, е също задължителен обект за туристите. На път към хълма те минават край паметника на войводата Кракра. Отскоро неговата крепост е осъвременена. Резултатът от финансирания с европейски средства проект за визуализацията й предизвика и негативни реакции сред перничани.

Ако в историческия музей някой се е впечатлил от богатата колекция мраморни оброчни плочки, може да посети тракийското светилище, посветено на лечителите Асклепий и Хигия. Там може да се види и запазена част от култовия двор с малък храм и монументален жертвеник към него.

Разходката ще ви заведе до село Кралев дол, в центъра на което са запазени останките от римска вила. Местните твърдят, че тук е родното място на св. Отец Паисий Хилендарски. Може да се разходите до Паисиевата чешма, Паисиевата махала и кория.

В противоположна посока, само на няколко километра в полите на Витоша, пък е село Боснек, където е открита глинената овнешка глава календар. В околностите му са два природни феномени - пещерата Духлата и "Живата вода". Любителите на поклонническия туризъм могат да посетят средновековните храмове в селото и в съседното Чуйпетльово. Обиколката по южните склонове на Витоша може да завърши и с езда, която предлага Клуб по конен спорт "Тарсас" в Боснек.

Минен музей е сред атракциите

Единственият на Балканите и един от малкото в Европа подземен минен музей е в непосредствена близост до историческия. В него историята е съчетана с атракция. В две подземни минни галерии, в които до 1966 г. са добивани въглища, са показани 30 експозиции. Те представят техниката за добиване на кюмюр през годините и представляват интерес както за специалистите, така и за децата. Те се радват на влакчетата, возили миньорите под земята и изнасяли въглищата на повърхността. Малките гости на музея се снимат до макета на конче, работило в рудника редом с хората. В музея има мултимедийна зала, където се правят презентации. Там може да се види и първият документален филм за Перник. В забоите има и иконостас на св. Иван Рилски, така че туристите могат да се поклонят на небесния покровител на града и на миньорите. Наблизо е и Минната църква. Днес храмът е централен за миряните в Перник. Построен е от Мини Перник преди близо 100 години и е оцелял при два опита да бъде съборен от народната власт. А до входа на подземния минен музей има вкаменено дърво на повече от 5 млн. години. Наричали го "дърво на щастието", защото при влизане в рудника миньорите го докосвали за късмет. Наскоро младоженци за го избраха за фото сесия на сватбения си ден, а други направиха бракосъчетание на крепостния хълм над Перник.

Източник: standartnews.com