Научните открития през 2012 г. - епохални , с участието на българи

Епохални открития - едни от най-големите за века и десетилетието, белязаха 2012 година. Безспорно най-значимото от тях бе новата субатомна частица, наблюдавана в Големия адронен колайдер.
В международния екип учени на ЦЕРН, които през последните 20 години търсеха т.нар. божествена частица, участваха над 60 български физици - около 45 учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, около 20 физици от Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и около 15 инженери от Централната лаборатория по мехатроника и роботика към БАН.
Новата субатомна частица, открита с помощта на Големия адронен колайдер на ЦЕРН, по всяка вероятност е неуловимият досега Хигс бозон, ключов за разбирането на това как се е формирала Вселената след Големия взрив. Тя обяснява как частиците са се групирали, за да образуват звезди, планети и в крайна сметка е отговорна за появата на живот. Според теорията без Хигс бозона частиците, които съставляват Вселената, щяха да останат в състояние, наподобяващо супа. Хигс бозонът е последното липсващо звено в Стандартния модел на физиката, който обяснява взаимодействията във Вселената на ниво елементарни частици.
"Достигнахме важна точка от разбирането на природата" – каза генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер.
Специалистите сравняват търсенето на частицата Хигс с програмата "Аполо", с която през 60-те години на миналия век хора стигнаха на Луната или с откриването на гравитацията. Други са на мнение, че по важност това откритие трябва да се приравни с това на електрона. Идеята за него се появява през 1838 г., но съществуването му се доказва чак след 60 години. А той още е в основата на съвременната наука и е ключов за развитието на технологии като телевизията, компактдисковете, лъчетерапията.
Учени от различни страни по света търсят Хигс бозона още от средата на 80-те години на миналия век, пресъздавайки мини-Големи взривове във вече затворения ускорител на частици "Теватрон" на лабораторията "Ферми" в САЩ. По-късно издирването продължава с Големия електрон-позитронен колайдер на ЦЕРН и сега с неговия наследник - Големия адронен колайдер. България се включва в "преследването" на божествената частица през 1991 година.
Усилията, които са положени, са огромни. Но в това няма нищо чудно. Потвърждаването на Стандартния модел или може би видоизменението му ще бъде стъпка напред към Свещения Граал на физиката - т.нар. теория на всичко, обхващаща тъмната материя, тъмната енергия и силата на гравитацията, която моделът не
обяснява. Освен това ще бъде хвърлена нова светлина върху още по-сложни идеи като възможността за съществуването на паралелни вселени. Като цяло откриването на новата частица е прозорец към непознатото, ще положи основите на една нова физика.
Това, което остава неясно за учените, е дали частицата, на която са попаднали, е Хигс бозонът такъв, какъвто е описан от Стандартния модел, негова вариантна форма или напълно нова субатомна частица, която ще накара специалистите да преосмислят знанията си за структурата на материята. От научна гледна точка последните две възможности са най-вълнуващи.
Самият Питър Хигс, чието име носи бозонът, се просълзи, когато в началото на юли бе обявено за откриването на новата субатомна частица. Той призна, че не е очаквал да доживее този вълнуващ момент.
Следващата стъпка на учените е до следващата пролет да установят със сигурност каква точно е новата субатомна частица.
Каквато и да се окаже тя обаче, познанията ни за фундаменталната структура на материята ще направят голяма стъпка напред. Откритието ще има и практическо приложение в области като медицината, компютърните технологии, индустрията.
Също международен екип от учени разгада една от най-големите тайни в генетиката - несправедливо наричаната "излишна" или "отпадъчна" ДНК, която на практика играе активна роля в контрола на гените. В частност специалистите откриха 4 милиона генетични "превключвателя" за индивидуалните гени, които диктуват тяхната активност или бездействие.
Детайлната карта на четирите милиона части от ДНК, които регулират дейността на човешките гени, бе съставена въз основа на 30 проучвания. В проекта участваха 442-ма учени от 32 института на редица държави, сред които САЩ, Великобритания, Испания, Швейцария и Япония.
Постижението, окачествено като най-големия пробив в генетиката през последното десетилетие след декодирането на човешкия геном, обяснява как части от ДНК, за които дълго се смяташе, че не играят никаква роля и бяха нарочени за излишни, всъщност образуват сложното "контролно табло" за гените на човека.
Очаква се разгадаването на тайната на "тъмната ДНК материя" да доведе до разработването на нови лекарства и методи за лечение чрез точното определяне на ключови области от генома, които причиняват болести като рак.
2012 година ще се запомни и с безспорния успех на НАСА в изследването на Марс. След 9-месечно пътешествие, започнало на 26 ноември 2011 година, на 6 август марсоходът "Кюриосити" осъществи успешно меко кацане на Червената планета. Спускането на повърхността изискваше маневрата "въздушен кран", на която спокойно може да бъде посветен цял научнофантастичен филм. Залогът бе голям, тъй като маневрата бе рискова, а цената на мисията е 2,5 милиарда долара.
"Кюриосити", най-големият американски роувър с размерите на малък компактен автомобил, натоварен с цял камион инструменти и тегло 900 килограма, е част от мисията Марсианска научна лаборатория, целта на която е да определи дали на Червената планета някога е имало подходящи условия за живот.
НАСА представи драматичното, първото по рода си подобно на деликатен танц кацане на "Любопитко" във видео игра и покани почитателите на космическите истории да гледат на живо спускането на "Кюриосити" на гигантски екрани на Таймс скуеър в Ню Йорк. "Драмата" бе проследена от орбитиращи около Марс сателити.
Успешното кацане на марсохода на Червената планета е съществена победа за НАСА в момент, когато американската космическа агенция страда от съкращения на бюджета. То последва след края на 30-годишната програма "Космическа совалка".
Постижението даде на НАСА така необходимия стимул сред дебатите дали може да си позволи друго кацане на Марс през това десетилетие.
"Това е огромна крачка напред в космическите изследвания. Никой досега не е правил нещо подобно" - каза Джон Холдрън, главен съветник по научните въпроси на президента Барак Обама. Самият държавен глава на САЩ нарече кацането на "Кюриосити" на Марс "исторически момент".
Мисията на "Кюриосити", първи астробиологичен проект на НАСА след сондите "Викинг" от 70-те години на миналия век, ще продължи поне една марсианска или две земни години. Основната цел на марсохода е кратерът Гейл, образувал се преди 3,5-3,8
милиарда години, когато Земята, Марс и останалите планети от вътрешната част на Слънчевата система редовно са били обстрелвани от метеорити. Изследването му отбелязва прехода от търсенето на вода към търсенето на други елементи, необходими за възникването на живот, като например водород.
"Кюриосити" освен това ще изследва минералите на повърхността на Марс. Анализирайки данните от малкия "Любопитко" на НАСА, учените ще добият представа какви са били условията на Червената планета преди милиони години.
Също през август космическият апарат "Вояджър 1" навърши 35 години, откакто бе изстрелян към Юпитер и Сатурн. В началото никой не знаеше колко ще работи. Сега той и "Вояджър 2" са космическите апарати с най-дълъг живот в историята. Те са на милиони километри от Земята, но пътуват в различни посоки.
Двата апарата все още работят, въпреки че са реликви от ранната космическа ера. Нещо повече, в началото на декември "Вояджър 1" достигна непознат регион в дълбокия космос – т.нар. магнитна магистрала на границата на нашата планетна система и може да я прекоси през следващите няколко месеца. Така той ще се
превърне в първия космическият апарат, напуснал Слънчевата система.
С "Вояджър 1", който се намира на разстояние от 18 млрд. км от Слънцето, пътуват песента "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, както и други върхови постижения на човешката цивилизация.
Свързано с космоса е и постижението на австриеца Феликс Баумгартнер - първият човек, извършил успешен скок с парашут от стратосферата - от височина над 38 километра, до която се издигна с хелиев балон. Свободното падане продължи 4 минути и 20 секунди. Баумгартнер премина звуковата бариера, преди да отвори
парашута си на 1500 метра над земята в щата Ню Мексико, като по време на полета достигна скорост от 1713 км/час. На никого досега не се бе удавало да развие подобна скорост без летателен апарат. Баумгартнер подобри рекорд от преди 52 години за най-голяма височина, от която е скочено с парашут.
След скока мнозина направиха паралел с Нийл Армстронг - първия човек, стъпил на Луната, предричайки, че Феликс Баумгартнер ще вдъхнови следващо поколение космически пионери.
А технологиите, разработени за авангардния му скафандър, ще залегнат в бъдещата екипировка на астронавтите.
След като НАСА пенсионира през 2011 г. космическите си совалки, компанията "Спейс екс" изпрати до Международната космическа станция първия американски частен космически кораб "Дракон", който достави там около 450 кг полезен товар, в това число материали за извършване на 166 научни експеримента.
Обратно на Земята "Дракон" върна 230 кг детайли от станцията, а също 330 кг резултати от научни изследвания.
В САЩ учени от Националния комплекс за лазерни термоядрени реакции генерираха най-мощния лазерен импулс в историята на човечеството. С негова помощ ще бъде решен въпросът с недостига на електрическа енергия.
Учени от Финландия за пръв път в света чуха и записаха "гласа" на северното сияние, а италиански специалисти направиха бионична ръка, командвана от мозъка, и екзоскелет, който позволява на човек да повдигне сам стена, затрупала го по време на земетресение.
Създадени бяха домати срещу стареенето, а холандци разработиха "умна" храна, която да сигнализира кога да спрем да ядем, за да помогне на милиони да се справят с проблемите на наднорменото тегло.
Изброяването на научните постижения на 2012 година може още да бъде продължено. Учените по целия свят оставят зад гърба си една изключително успешна и плодотворна година.

Източник: dnes.bg