Навършиха се 93г. от несправедливият Ньойски договор

 На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. Датата е включена като значима в календара през 1996 по предложение на националното сдружение "Мати Болгария". На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и й са й наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта, останал в българската история като Ньойски договор.

По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция, а Южна Добруджа отново минава под румънски контрол.

На страната са наложени и изключително тежки репарации и контрибуции, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната. За срок от 37 години България трябва да изплати 2.25 млрд. златни франка, както и да предостави на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коне, 9200 волове и др. Договорът забранява на България да има наборна армия, а въоръжените й части могат да се състоят само от доброволци и да не надхвърлят 33 000 души.

В него са включени и специални клаузи за размяна на малцинства с Гърция, които са използвани от властите в Атина през 20-те и 30-те години за етническо прочистване на Южна Македония и Беломорска Тракия от българи. Подпис под договора слага българският премиер Александър Стамболийски, а според популярната легенда веднага след това публично чупи писалката си, за да покаже на Антантата отношението си към диктата, който тя налага над България

Източник komandos.start.bg