 |
Loading
Религии в Радомирско
Изпратено от radomironline на Пет., 13/08/2010 - 00:46
За град Радомир е характерно православието. Религията почти винаги е играла ключова роля както в битието на радомирци така и в духовното им израстване. Първите училища в Радомир са създадени от хора, отдали се на богослужението. Една от видните личности по онова време (късното средновековие) е архимандрит Зиновий Поппетров, който е развивал своята будна дейност в този район.
В историята на малкия град не са се запазили много имена на свещеници и духовници но факт е, че Радомирската котловина е била защитавана в християнския дух и след падането на България под османско владичество в края на XIV век. През 1418 г. в околностите на Радомир избухва вълна от недоволство срещу тежките данъци наложени от османските управници. По това време населението не е надхърляло 6-7 хиляди души в цялата котловина но то е давало добри занаятчийски продукти. Местните хора са били предимно земеделци и животновъди, но редом с тях е вървял и занаятът. Много известни са били така наречените "кацари", които са произвеждали бъчви известни чак до Беломорието. В с. Дрен е имало дърворезбари несравними по майсторство. Недоволството на хората прераства във въоръжен бунт, който в началото има известен успех. Разгневени от дързостта на бунтовниците османските управници бързо се справят с шепата хора и почти целият район е изселен (някои са продадени в робство, някои заточени далеч от родните им места), като кръвопролития не имало. Да не забравяме, че все пак част от българите са били със специален статут в тогавашната османска държава, която все още не е империя (империята се основава след падането на Константинопол през 1453 г.)
В този период са построени и джамия и турска баня за населението, което е било докарано, предимно цигани, гагаузи и арнаути от равнините на Предбалкана. За съжаление от джамията не е останало нищо, но банята може да се види и днес в окаяното си състояние до Началното училище "Архимандрит Зиновий". Интересното в по-късните пероди е това, че нито една от българските църкви не е разрушена а даже напротив построени са нови. Двете религии - християнството и исляма съжителстват доста време чак до Освобождението. Нагледен пример е благородният Муса бей в днешното село Гълъбник, който е раздал земите си на бедни българи, и Териш ага собственик на всеизвестния хан "Тъмни клисури" на разклона за с. Углярци, който пък е подслонявал без пари бедните. Около 50-60 години след малкия бунт част от хората почват да се завръщат и възраждат българския бит и култура, който е жив и до днес.