село Долна Диканя

Между двете части на селото - Горна и Долна Диканя се намира селскостопанка земя. Така нареченото поле - Ръджовица. На единия му край се намира язовирът /към Горна Диканя/. Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед,пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат са крави, овце, кози, птици - главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглежат и билки-ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.

История: Името на селото идва от диканя (тур.diken) - земеделско съоръжение за вършитба.

Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1929 и 1927 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Културни и природни забележителности: Късносредновековна църква "Света Богородица". Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица" носят стиловите белези на късносредновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.

Срещу селото се намера хълм с име "Света Петка", където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.

Личности родени в Диканя:

• Георги Кременлията (1840 - 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
• Свилен Николов, предпечатар на "Една седмица в София" и страньор в секретарята на вестник "Република".
• Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения.
• Свилен Русев (Бойко), един от петимата от РМС.
• Никола Корчев
• Михаил Апостолов - Попето, войвода на ВМРО, който Гоце Делчев изпраща в Македония. Подофицер от Кавалерията, човек със силен дух и воля.

Ако пътувате в посока Кулата и минавате през селото, от ляво на шосето, се вижда малък параклис - "Св.Николай Чудотворец", изграден през последните години. Завивате от главния път наляво, така че параклиса да остане от дясната Ви страна и след около 100-200 метра свивате надясно по черен път който пресича малка река и поемате към обрасло с борова гора възвишение. Там е църквата. Много от местните жители не я знаят - питайте за селските гробища и ще стигнете до нея защото "Света Богородица", както повечето късносредновековни църкви от този период е гробищна църква. На входа на гробищата Ви посреща нова прясно ремонтирана и белосана постройка. Не се отчайвайте - това е новата пристройка-богопростница, а самата църква е зад нея - иззидана от камък и хоросан и покрита с напукани стари плочи. В богопростницата е светло, но в самата църква няма осветление и е тъмно като в рог. Зад разнебитения дървен иконостас обаче са запазени на източната стена няколко повредени фрески. Ако си падате по такива неща - спрете и разгледайте, и няма да съжаляввате.

Света Богородица" е късносредновековна българска православна църква в село Долна Диканя, община Радомир, област Перник.

Църквата се намира в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална сграда с размери около 4,25 Х 6,5 м. Изградена е през XVI-XVII век от камъни и тухли, споени с бял хоросан. Църквата се осветява от три малки амбразурни прозорчета, по едно във трите конхи. Корабът е с полуцилиндричен каменен свод, покрит с каменни плочи. Конхите също са покрити с каменни плочи. От западната страна на църквата, в по ново време, е изградена обширна галерия - богопростница. 

Местоположение