село Долни Раковец

Отстои на 8 км югоизточно от общинския център, и на около 17 км южно от областния град Перник - пряко по въздушна линия. Разположено е почти в средата на Радомирското поле на северозапад в подножието на хълма "Острица", като средната му надморска височина е малко под 640 м. То е застроено изцяло върху равен, хоризонтален терен, без наличието на издигнати форми (хълмове, баири, могили) или пресичащи го валози, оврази и дерета. Макар и в непосредствена близост, споменатият хълм с височина до 758 м, не влиза в територията на това село. На около 1 км от него, южната част на долнораковското землище се пресича от река Арката. Най-близкото населено място до с. Долни Раковец е намиращото се на около 150 м на североизток село Стефаново. Почти на изток е с. Друган, а малко по-далече на югоизток е с. Владимир. От юг съседни са селата Кондофрей и Чуковец, а на запад се намират с. Бобораци и с. Негованци. Районът на Долни Раковец, като част от Радомирското поле, е от групата на т.н. "високи полета на Западна България" и е второто по горното течение на р. Струма след Пернишкото поле. Околността му е заобиколена от редица планински масиви, които се явяват като западния дял на Средногорския орогенен (планински) пояс на страната. На изток е планината Голо бърдо, а на югоизток и юг се издига Верила планина, докато на югазапад-запад се възвишава Конявската планина. От запад е Земенската планина, а на североизток и север се спускат полегатите склонове на ниските и заоблени планини Рудина и Черна гора.

Общата площ на землището на с. Долни Раковец е малко над 13000 дкр. Климътът в тази зона е континентален и отговарящ на особеностите на надморската височина. Зимата е продължителна и студена със снеговалежи, които нерядко започват от месец ноември и продължават почти до края на март, като обичайно явление е температурите да падат до минус 18-20 и по-ниско (- 25) градуса. Снежната покривка достига до 30 - 40 см, но има случаи, когато натрупва сняг и до 70-80 см. Пролетта е доста хладна и понякога дори през май месец температурите стават отрицателни и сутрин падат слани, които често унищожават овощните цветове, лозите и зеленчуците. Лятото не е много горещо и рядко температурите се качват над 30 градуса, а доста пъти първите слани се образуват в средата на септември месец т.е. още през летните дни. Есента е хладна и се появяват мъгли. Почти ежегодно в землището на Долни Раковец лятно време валят градушки, които нанасят големи поражения на селскостопанската продукция. По-голямата част от годишните валежи падат през пролетта (дъждове) и по-малко през зимата (сняг), а най-сухи са летните и есенните месеци. Общата сума на валежите средногодишно е около 600 мм. Преобладаващите ветрове в района на селото са от запад-северозапад и по-малко интензивни от към изток-североизток. Южните ветрове за този регион са по-рядко явление. Цялата територия на долнораковското землище представлява обработваема земеделска земя на която основно се отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица.

Горски площи няма. Почвено-климатичните условия в близост до селото са предопределили засяването и производството на висококачествен чесън. Главните почви там са тъмносивите до черни смолници, съдържащи значително количество органични вещества с което се обезпечава добро плодородие на земята в района. Под почвения слой в дълбочина следват тъмни до черни, мазни и плътни глини, които преминават в по-светлосиви песъкливи глини и чакълести пясъци с прослойки от дребни и едри чакъли. В последните е акумулирана подземна вода, чието равнище е високо и често достига до повърхността. Основен отводнител на района е река Арката, която започва началото си от западните склонове на Верила при селата Горна Диканя и Дрен, като се явява ляв приток на р. Струма и се влива в нея близо до с. Поцърненци. Дължината й е 37 км, а средногодишният й отток в района на Долни Раковец е 1,5 куб.м/сек. Коритото на тази река е основно корегирано, като от двете страни на новото русло са изградени диги. В непосредствена близост източно на селото протича малката рекичка Банска (още Барата или Топлика), която извира от Голо Бърдо и е ляв приток на р. Арката. Точно там на 50-60 м от последните къщи блика от 9 извора минерална вода с общ дебит няколко десетки литра в секунда (40-50) и температура 32-34 градуса. Образувани са малки езерца и местните жители наричат това място "окното". Тази вода идва от дълбочина около 600-700 метра и е с високо съдържание на карбонати (варовита), има лечебни свойства към редица заболявания и с част от нея е водоснабдено селото. Макар и карстова по характер, тази минерална вода е природно богатство на Долни Раковец и целия район и е належащо изготвяне и осъществяване на програма за най-разумното и практичното й многоцелево употребяване.

Населението на селото от времето на създаването му до средата на 20-ти век се е запазило като чисто българско от местни жители, но след това, предвид засилената миграция на хората в страната, идват заселници от близки и по-далечни райони на България. Местните хора са потомци на старите шопи, наричани тука "мраканци", на които от север съседи са били шопите - "граовци" (Пернишко), а от юг шопите "кекавци" (Дупнишко). През 30-те години на 20-ти век селото е наброявало до 1500 души, а след средата на 50-те години се наблюдава прогресивно намаляване на живеещите там, достигайки до 350 човека в началото на 21-ви век. Село Долни Раковец е облагодетелствано от към транспортните връзки и подходи до него. По удобни асфалтови шосета се отива до съседните села Стефаново, Кондофрей, Друган и др. и до Радомир и Перник. Само на десетина километра е автомагистрала "Струма" (Е-79), а има и едноименна със селото гара на международната ж.п. линия от София за Атина (коридор № 4). На юг от землището на Долни Раковец до с. Кондофрей се намира малко летище. От средата на петдесетте години на 20-ти век близо до гарата бе построена малка фабрика за първична обработка на лен, която работеше близо половин век.
История [редактиране]

Възникването на село Долни Раковец най-вероятно трябва да се търси през годините на Втората българска империя, 13-ти - 14-ти век. Счита се, че високото Радомирско поле е било важен военен и търговски кръстопът още през античността, като от там е преминавал и Александър Велики по време на походите за укрепване на Дунавската граница на държавата си. Преди да се оттегли в Рилските дебри, великият български светец Иван Рилски, е пребивавал по тази местност. Може да се предполага, че заселването на село Долни Раковец се осъществява от българи около минералните извори. Първите писмени сведения за него датират от началните десетилетия на турското робство, като в един стар турски документ от 1488 г селото е отбелязано с името Ракувчъ и почти без промяна остава така до Освобождението, когато в свидетелство, издадено от радомирския бей (1875 г) се споменава названието Раковча. Основен поминък на хората е бил земеделието и скотовъдството.

По времето на Руско-турската война, още преди идването на руските части, турците са прогонени от действията на местните хора в т.н. Шопско въстание, организирано и ръководено от поручик Симо Соколов. След Берлинския конгрес, Долни Раковец остава в пределите на Княжество България и тогава започва период на бурно развитие. Въпреки, че бойният театър по времето на Сръбско-българската война не е далече, това село не е пострадало от вражеската инвазия. Мобилизираните мъже, най-вероятно в състава на Втори струмски полк, са преследвали наглия нашестветик чак до Пирот. Само за 25 години (от 1882 до 1906) селото се разраства няколкократно и от 33 домакинства с 525 души, нараства на 176 домакинства с 1204 човека. Средният брой на хората в едно семейство до към 1930 г е бил 7 души. До 1926 г то расте с доста по-бавен темп, като домакинствата достигат 209 с 1467 души.

При избухването на Балканската война един човек от Долни Раковец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В края на септември 1918 г, когато напусналите отбраната на южния фронт войници се завръщат към столицата и се разбунтуват, е "прогласена" т.н. Радомирска република. На страниците на книгата си "Клетвопрестъпниците" (изд. 2002 г), ген. Коста Николов описва като очевидец събитията по разтурването на тази "република" и споменава, че последните й "защитници" са разпръснати по хълмовете около с. Долни Раковец. Освен селскостопанската дейност, жителите на селото развиват и редица занаяти. В книгата си "Село Долни Раковец", (изд. 1995 г), авторите Иван Гергов и Божидар Шадов отбелязват наличието на над 15 вида дейности, упражнявани от местни занаятчии в продължение на десетки години - шивачи, кожухари, обущари, тенекеджии, въжари, дърводелци, ковачи, кацари, строители, воденичари, търговци и др. Имало даже музиканти и един поет. В центъра на селото е била сладкарницата на Кирил Соколов, а до нея е била механата на Васил Ширков.

През годините на Втората световна война не може да се каже, че в селото е имало някаква ожесточена политическа противопоставеност. По-богатите хора са симпатизирали на тогавашната власт, а бедняците са им завиждали. Това е основната причина, веднага след преврата на 9-ти септември 1944 г. осем души от имотните селяни да бъдат измъкнати от домовете им, зверски избити и хвърлени в един кладенец до с. Върба (днес квартал на Радомир). От това село партизанка (шумкарка) е било едно момиче, което е застреляно при преследване от полицията. До към средата на 50-те години на 20-ти век, хората в Долни Раковец са се задържали и препитавали в селото си, но след колективизирането на земята им, те масово "поемат" към съседните градове Радимир, Перник, Дупница, София и др. и в началото на 21-ви век там живеят не по-вече от 350 души. Жителите му са православни християни и са имали църква, построена още през 15-17 век. Читалището с библиотека съществува от първите години на 20-ти век, а здравната грижа за долнораковчани е с начало от последните години на 19-ти век, т.е. скоро след Освобождението. През 1943 г в селото е работел постоянен медицински екип с фелдшер или лекар, медицинска сестра и санитар в специално построен здравен дом.

Културното наследство и неговото развитие през различните периоди от време в с. Долни Раковец е свързано с цялостното културно богатство на западнобългарското (шопско) население. Вероятно, още с възникване на селото, е била построена църквата, която през турското робство е преместена и вкопана в земята за да не се вижда отдалече, както са повелявали султанските закони за християнските храмове. Старата черкова "Св. Николай", останала още от 17 век, и сега посреща миряните и пази спомени от преди векове. В 1849 г към нея е добавена пристройка за жените. Увеличеното население и невъзможността на старата схлупена постройка да побира местните християни е довело до решението за построяването на нова голяма и удобна църква. Основният й камък е положен през 1927 г, като е осветена в 1946 г на голямо свето тържество от софийския митрополит Партений. Постройката е забележителна с оригиналното си архитектурно оформление.

Още през първите години на 20-ти век е издигната сградата на местната прогимназия ("Н. Й. Вапцаров", сега затворена, поради липса на деца), в отделните класни стаи на която са се събирали до 150 ученици. Там са завършили основното си образование много долнораковчани, някои от които след това станаха отлични специалисти от много области и се издигнаха до високи държавни постове (зам. министър, директор на БДЖ и др.). Освен с богатата си библиотека от близо 10000 тома, читалището в Долни Раковец "Св. Климент Охридски", разполага с просторен салон в който се провеждат културните събития, като театрални постановки, концерти, рецитали и т.н. Местният учител-поет Григор М. Шадов е издал през 1937 г. стихосбирката си "Душевни отломки". Характерно за това село е празнуването на Тодоров ден, наричан още "Конския Великден", когато на някое място в землището се провежда конно надбягване (кушия) от местните конегледачи.

В първия ден на всяка година (на Нова година) из селото вместо сурвакари, ходят кукери в причудливи маски и облекла и гонят злите духове. Като едно от най-специфичните достойнства на хората от тук се явява тяхното майсторство при отглеждането и производството на чесън. В Долни Раковец със сигурност се получава най-хубавия чесън в България, качествата на който го правят високо конкурентен и предпочитан на пазара от всички, които го познават. Изключително вкусен и дълготраен, предлагания продукт е гордост за местните жители и съчетанието на подходящите почвено-климатични условия и трудолюбието им са предпоставка за реализиране на високи доходи. В тази връзка е добре да се направят много сериозни инвестиции, като се помисли и за използването на чесъна за други производни продукти от областта на хранителната, фармацевтичната, козметичната и др промишлености, по подобие на т.н. "Garlic valley" (Долина на чесън) в САЩ - Калифорния в градчето Gilroy. Ето защо идеята да се организира ежегоден "празник със събор на чесъна" в Долни Раковец трябва да се осъществи! В центъра на селото има паметник на убитата шумкарка София Пируганска-Райна.

Природни забележителности са топлите минерални извори, на които водата според местните хора помага при стомашни, ревматични, нервни и други заболявания. Това природно богатство, което е не само на селото, а на цялата страна, сега почти не се използва. Построяването на лечебно-възстановителен център до изворите ще помогне на много страдащи хора и би изменил коренно облика на Долни Раковец в положителна посока. В последната събота на месец септември в селото се провежда традиционния събор, на който идват много гости от региона. Селският футболен отбор, носещ името "Сарата" е наследник на едноименно физкултурно дружество, възникнало преди по-вече от 60 години.

Местоположение