Станишевата революцийка

За по-малко от седмица БСП изпрати две противоречиви послания до избирателите. Първото послание гласеше, че партията се развива към по-добро, а второто - че първото е менте, пише Татяна Ваксберг в коментара си.

Само преди няколко дни нещата изглеждаха така, сякаш Станишев извършва истинска революция в партията си. Тогава се появи съобщението, че поне четирима от оспорваните фигури в БСП няма да оглавяват листи или дори изобщо няма да фигурират в тях. Сред тези хора са скандални личности като бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, който се прослави с подслушвания, връзки с братя Галеви, Маджо и други хора с прякори, както и с войната, която обяви на ​БиБиСи заради разследванията им за българските домове за деца.

Другият политик е Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката. Той се прочу само с три скандала, които за сметка на това бяха в най-големите производствени сфери и сделки. Овчаров беше замесен в източването на Топлофикация и в скритата приватизация на Булгартабак. Освен това той беше човекът, който сключи първите предварителни договори за Южен поток. И макар те да бяха от колосално за Европа стратегическо значение, Овчаров заяви, че няма да каже какво е подписал.

Фантазии в розово

Дори и да не бяха добавяли имената на бившия министър на регионалното развитие Асен Гагаузов и на бившия социален министър Емилия Масларова, това пак щеше да е революция. В последните 23 години БСП не е правила такова мащабно и ярко отлъчване на спорни фигури. Ако не броим отстраняването на Жан Виденов, разбира се. Но нека си припомним, че то беше извършено под натиска на улицата, а не по вътрешнопартийна воля.

С изолирането на четирима министри от собствения му кабинет Станишев успя да внуши почти невъзможното - че правителството на Тройната коалиция надали е било идеалът му за управление, щом се дистанцира от собствените си министри.
Съотношението между стари и нови водачи на листите е 50:50, обяви тези дни Станишев. И допълни, че това било "сериозен знак за обновление".

На фона на тоталния разпад на партийността в България тези действия на Станишев наведоха на мисълта, че БСП упорито работи за своето развитие, докато всички останали се борят за оцеляването си. Тази розова картина удържа обаче само няколко дни. Когато листите бяха вече регистрирани, се оказа, че за всеки от отстранените е намерен своеобразен наследник.

Например: на мястото на обвинявания във връзки с братя Галеви Румен Петков в листите стои името на човек, който публично беше защитил въпросните „братя“ - д-р Иван Ибришимов от Дупница. А на мястото на няколко министри от Тройната коалиция най-скандално се озова Румен Гечев, министър на икономиката в правителството на Жан Виденов. След управлението, което докара страната до фалит, Румен Гечев се отказа от политиката и само преподаваше. Сега нарича свалянето на Виденов „държавен преврат“ и е включен в листите на социалистите - сякаш миналото никога не се е случвало.

Разни изкушения

Погледнати под друг ъгъл, листите на БСП утвърждават националистите на избираеми позиции и се отказват от ромските си партньори, като ги поставят на безнадеждно далечни места. Изкушението, наречено „национализъм”, не е ново за БСП, но в дадения случай то очевидно е подсилено от цялостния националистически вятър в страната.

Други новини от листите пък показват, че БСП е решила да въведе почерка на ГЕРБ - под кодовото име „гражданска квота“. По почина на ГЕРБ в БСП също намират място спортисти /бокс и стрелба/ и хора от жълтите хроники. Някои от тях са поживяли вече в други партии, преди да стигнат до тази. Но това последното така или иначе е национален спорт./dw.de/