За лагерите едно към едно

Ловеч
По решение на Политбюро на ЦК на БКП през октомври 1959 година близо до град Ловеч е създаден лагерът “Слънчев бряг”, известен с жестокия си режим. Официално тук се въдворяват лица с хулигански прояви. В действителност лагерът е предназначен за лица, предимно от интелектуалните среди, недоволни от новите политически порядки в страната. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани”.
От 1 501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. Част от лагерниците жестоко са пребивани с колове от охраната и в чували са изпращани в лагера Белене, за да послужат за храна на прасетата. Малкото оцелели разказват в спомените си ужасяващи случки за престоя си там. През септември 1961 година жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в село Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962, след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие. На никого обаче не е потърсена наказателна отговорност, заради протежирането от Тодор Живков на отговорния за лагерите Мирчо Спасов.

Белене
Белене е името на първия концлагер, функционирал на територията на остров Белене в периода 1949-1989 година. Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани и убити много от противниците на комунистическия режим и контрареволюционерите в Народна република България. Причините за затваряне там са били предимно политически: разрушаване на паметници на Сталин, оказана помощ на противникови /немски/ войници, принадлежност към римокатолическата църква в България или към съюза на селяните, завършено образование в държава, несподеляща комунистическата идеология, шпионаж за англоамериканските капиталисти или критика срещу присъствието на Червената армия в България.
Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Затворниците са работили в земеделието: 600 000 кв. м зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. Там са умирали хиляди затворници от глад и изтощение. Според бивш затворник: „Ние работихме по 70-80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна.”
През 1959 г. лагерът е бил официално затворен. Островите обаче са били ползвани години след това като затвори. Пример за това е въдворяването от 1984 до 1986 г. на около 500 български турци, които се възпротивили на възродителния процес.
Бившите затворници на концлагера се срещат веднъж годишно през пролетта на острова, за да почетат паметта на загиналите. След комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е все още трудно, защото архивите на бившата Държавна сигурност са все още затворени, въпреки че тяхното отваряне беше една от точките в договора за присъединяване към ЕС.

Етапите:
1945-49 г. Принудителен труд в множество обекти разпръснати из цяла България. Лагерите са изградени близо до язовири в строеж, каменовъглени мини и в някои земеделски райони. Сред най-известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево, Чернево.
1949-53 г. Политическите затворници са препратени в лагера Белене на остров Персин.
1954-56 г. Депортирането е спряно или поне силно намалено, но Белене продължава да функционира.
1956-59 г. Нови въдворени в Белене, масови арести, особено след унгарските събития през есента на 1956 г. и след няколко престъпления в София в началото на 1958 г.
1959-62 г. След гладна стачка на затворници лагерът в Белене е закрит през 1959 г. Останалите затворници /според някои документи 166 души/ са преместени в новия лагер в Ловеч, близо до каменна кариера. Много нови арестувани /няколко хиляди/ се присъединяват към тях. През септември 1961 г., жените /около стотина/ са преместени в близко разположения лагер Скравена;
През ноември същата година режимът в Ловеч става чувствително по-мек. През март 1962 г., комисия на Политбюро, ръководена от Борис Велчев анкетира в Ловеч и през април лагерът е закрит.
1962-89 г. Репресиите ту намаляват, ту се засилват. В ново решение на Политбюро от 1962 г. се предвиждат до пет години лишаване от свобода и принудителен труд без присъда - по административни мерки и при предложение от ”масовите организации”, като кварталните организации на ОФ - за лица, които не допринасят за доброто на обществото, безделниците или тези които имат „леко” поведение. clubs.dir.bg